Зависимостта от медикаменти за облекчаване на болката се увеличава в резултат от липсата на бдителност от страна на медицинските специалисти, сочи ново изследване на Университета на Съри в Англия. Пациентите, които са зависими от обезболяващи, описват как „живеят в мъгла“ и се чувстват пренебрегнати и неразбрани от лекарите.
При първото проучване от този тип в Обединеното кралство авторите Луиз Нортън и д-р Бриджет Диб от Университета на Съри изследвали преживяванията на пациенти, зависими от медикаменти срещу хронична болка. Фармакологичното лечение на хроничната болка обикновено включва потенциално пристрастяващи субстанции като нестероидни противовъзпалителни средства, габапентиноиди и опиоиди. Увеличеното предписване на такива обезболяващи беше свързано с повишени нива на предозиране и злоупотреба.
Д-р Бриджет Диб, старши лектор по здравна психология, казва: „Все повече хора страдат от хронична болка, която може да нарушава ежедневието им и да води до депресия и безпокойство. Медикаментите могат да помогнат за облекчаване на болката и да възвърнат усещането за нормалност в живота на човека, но съществува риск от зависимост, която може да предизвика увреждане на жизненоважни органи, в това число черния дроб и бъбреците.
Първата стъпка за решаване на този проблем е да научим повече за преживяването на човека, как всеки възприема зависимостта си и как взаимодейства с другите, в това число и с медицинската професия“.
За да научат повече, изследователите интервюирали девет участници, които били развили зависимост от обезболяващите. Те споделили как тяхната зависимост ги кара да се чувстват не напълно присъстващи и отдалечени от живота си поради страничните ефекти от лечението. Мнозина изразили и фрустрация относно липсата на алтернативи за лечение на болката, предлагани от здравната каса, и твърде прибързаното предписване на медикаменти.
Мнозинството от участниците говорили и за негативните си взаимодействия с медицинските специалисти, като някои приписвали отговорността за своята зависимост на тях. Много от пациентите смятали, че липсата на съгласуваност между лекарите водела до пропуснати възможности за разпознаване на тяхната зависимост, което й позволявало да продължи.
Луиз Нортън добавя: „Отношенията с медицинските специалисти съществено засягат преживяванията на хората, зависими от обезболяващи. На лекарите често може да се гледа като на авторитетни фигури заради техния опит и затова пациентите може да се притесняват да разпитват относно вариантите си за лечение. Но ако предоставят пълна информация на хората, лекарите могат да дадат възможност за по-съвместно вземане на решения, при което пациентите да чувстват по-добра подкрепа и способност да се справят с хроничната си болка“.
Изследователите отбелязват, че участниците се чувствали заклеймени, когато говорели с други хора за зависимостта си, поради липса на разбиране за потребността им от обезболяващи с рецепта. Такива взаимодействия карали участниците да се чувстват засрамени и самокритични.
Д-р Диб добавя: „Онези, които са зависими от обезболяващи с рецепта, трябва да се справят не само със зависимостта си от медикаментите, но и със срама и вината, свързани с тази потребност. Като се прибавят и усещанията, че са недобре разбрани и пренебрегвани от медицинските специалисти, те трябва да се справят с много емоционални нужди наред със своята физическа болка. За да предотвратят това, лекарите трябва да бъдат по-бдителни, когато предписват медикаменти, и да се уверят, че пациентите им са напълно наясно с риска от зависимост, преди да започнат лечението“.
Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ
