Пробиотик за лечение на множествена склероза
18 септември 2025
Изследователи от болницата „Бригам енд уиминс“ в Бостън работят върху нов подход за атакуване на автоимунните процеси в мозъка с помощта на генно модифицирани бактерии, които да направят лечението по-безопасно и ефективно. Те разработиха пробиотик за потискане на тези процеси, възникващи, когато имунната система напада клетките на централната нервна система. Автоимунитетът в мозъка е в основата на няколко болести, в това число множествената склероза (МС). Сега изследователите демонстрираха потенциала на терапията, като използваха предклинични модели на тези заболявания. Те откриха, че методът предлага по-прецизен начин за третиране на мозъчното възпаление с по-малко негативни странични ефекти от стандартните терапии. Резултатите бяха публикувани в сп. Nature.
„Модифицираните пробиотици може да направят революция в начина, по който лекуваме хроничните болести – казва водещият автор Франсиско Кинтана от Центъра за неврологични заболявания „Ан Ромни“ при болницата „Бригам енд уиминс“. – Когато вземете лекарство, неговата концентрация в кръвообращението се увеличава максимално след първоначалния прием, но после нивата му спадат. Но ако можем да използваме живи микроби, за да произвеждаме лекарство вътре в тялото, те могат да продължат да произвеждат активното съединение, докато е необходимо, което е съществено от гледна точка на пожизнените болести, които изискват постоянно лечение.“
В САЩ автоимунните болести засягат приблизително от 5 до 8% от населението. Въпреки широкото им разпространение, за повечето вариантите за лечение са ограничени. Автоимунните болести, засягащи мозъка, каквато е МС, са особено предизвикателство заради местоположението си; много фармакологични терапии не могат ефективно да достигат до мозъка заради кръвно-мозъчната бариера – защитен механизъм, който отделя мозъка от кръвоносната система.
В търсене на нови начини за лечение на автоимунните болести, изследователите проучили дендритните клетки – вид имунни клетки, изобилстващи в стомашно-чревния тракт и пространствата около мозъка. Те спомагат за контролирането на останалата част от имунната система, но учените все още не са разбрали ролята им при автоимунните болести. Като анализирали дендритните клетки в централната нервна система на мишки, изследователите успели да идентифицират биохимичен път, който те използват, за да пречат на други имунни клетки да атакуват тялото.
„Механизмът, който открихме, е като спирачка за имунната система – пояснява Кинтана. – При повечето от нас той се активира, но при хората с автоимунни заболявания има проблеми с тази спирачна система, което означава, че тялото не разполага с начин да се предпази от собствената си имунна система.“
Изследователите открили, че тази биохимична спирачка може да бъде активирана с лактат – молекула, участваща в много обменни процеси. След това те успели да модифицират генетично пробиотични бактерии да произвеждат лактат.
„Пробиотиците не са нищо ново – всички сме ги виждали да се продават във вид на добавки и да се рекламират като начин за стимулиране на здравето – отбелязва Кинтана. – Като използваме синтетична биология, за да накараме пробиотичните бактерии да произвеждат определени съединения, важни за различни болести, ние можем да вземем ползите от пробиотиците и да ги разширим максимално.“
Авторите тествали своя пробиотик при мишки с болест, силно наподобяваща МС, и открили, че макар бактериите да живеят в червата, те успяват да намалят ефектите от заболяването върху мозъка. Изследователите не открили бактерии в кръвообращението на животните, което предполага, че ефектът, който наблюдавали, бил резултат от биохимично сигнализиране между клетките в червата и в мозъка.
„През последните десетилетия научихме, че чревните микроби имат съществено въздействие върху централната нервна система – посочва Кинтана. – Една от причините да се фокусираме върху множествената склероза при това изследване беше да определим дали можем да се възползваме от този ефект при лечението на автоимунни болести на мозъка. Резултатът предполага, че можем.“
Статия от вестник Лечител
Витатабс пробиотик + пребиотик и Колоник плюс Микробиоми помагат на чревния микробиом да функционира оптимално!
Филмите могат да лекуват и да поболяват организма – как влияят на мозъка и здравето ни?
16 февруари 2026Гледането на филми не е просто развлечение – то влияе пряко върху мозъка, хормоните и имунната система. Различните жанрове активират различни физиологични механизми: от освобождаване на ендорфини до повишаване на кръвното налягане. Разбирането на този ефект е важно, защото киното може както да подпомогне психичното и физическото здраве, така и да отключи стресови реакции. В тази статия разглеждаме научните данни за това как филмите могат да лекуват – или да поболяват – организма.
прочети ощеЦигарите и мозъкът – как тютюнопушенето влияе на сивото вещество?
12 февруари 2026Тютюнопушенето е добре познат рисков фактор за редица заболявания, но влиянието му върху мозъка често остава подценено. Нови научни данни показват, че пушенето ускорява загубата на сиво вещество — процес, свързан с когнитивния спад. Добрата новина е, че част от тези промени могат да бъдат обратими. Темата е важна, защото информираният избор може да помогне за запазване на мозъчното здраве в дългосрочен план.
прочети ощеСледродилната депресия е състояние, което засяга значителен процент от младите майки, но често остава неразбрано или подценявано. Въпросът дали тя е реален медицински проблем или социално преувеличено явление продължава да предизвиква дискусии. Разбирането на причините, симптомите и възможностите за подкрепа е ключово както за майките, така и за техните семейства. Тази статия разглежда научните факти и психологическите аспекти на състоянието.
прочети още