Пробиотик за лечение на множествена склероза

18 септември 2025
Пробиотик за лечение на множествена склероза

Изследователи от болницата „Бригам енд уиминс“ в Бостън работят върху нов подход за атакуване на автоимунните процеси в мозъка с помощта на генно модифицирани бактерии, които да направят лечението по-безопасно и ефективно. Те разработиха пробиотик за потискане на тези процеси, възникващи, когато имунната система напада клетките на централната нервна система. Автоимунитетът в мозъка е в основата на няколко болести, в това число множествената склероза (МС). Сега изследователите демонстрираха потенциала на терапията, като използваха предклинични модели на тези заболявания. Те откриха, че методът предлага по-прецизен начин за третиране на мозъчното възпаление с по-малко негативни странични ефекти от стандартните терапии. Резултатите бяха публикувани в сп. Nature.

 

„Модифицираните пробиотици може да направят революция в начина, по който лекуваме хроничните болести – казва водещият автор Франсиско Кинтана от Центъра за неврологични заболявания „Ан Ромни“ при болницата „Бригам енд уиминс“. – Когато вземете лекарство, неговата концентрация в кръвообращението се увеличава максимално след първоначалния прием, но после нивата му спадат. Но ако можем да използваме живи микроби, за да произвеждаме лекарство вътре в тялото, те могат да продължат да произвеждат активното съединение, докато е необходимо, което е съществено от гледна точка на пожизнените болести, които изискват постоянно лечение.“

 

В САЩ автоимунните болести засягат приблизително от 5 до 8% от населението. Въпреки широкото им разпространение, за повечето вариантите за лечение са ограничени. Автоимунните болести, засягащи мозъка, каквато е МС, са особено предизвикателство заради местоположението си; много фармакологични терапии не могат ефективно да достигат до мозъка заради кръвно-мозъчната бариера – защитен механизъм, който отделя мозъка от кръвоносната система.

 

В търсене на нови начини за лечение на автоимунните болести, изследователите проучили дендритните клетки – вид имунни клетки, изобилстващи в стомашно-чревния тракт и пространствата около мозъка. Те спомагат за контролирането на останалата част от имунната система, но учените все още не са разбрали ролята им при автоимунните болести. Като анализирали дендритните клетки в централната нервна система на мишки, изследователите успели да идентифицират биохимичен път, който те използват, за да пречат на други имунни клетки да атакуват тялото.

 

„Механизмът, който открихме, е като спирачка за имунната система – пояснява Кинтана. – При повечето от нас той се активира, но при хората с автоимунни заболявания има проблеми с тази спирачна система, което означава, че тялото не разполага с начин да се предпази от собствената си имунна система.“

 

Изследователите открили, че тази биохимична спирачка може да бъде активирана с лактат – молекула, участваща в много обменни процеси. След това те успели да модифицират генетично пробиотични бактерии да произвеждат лактат.

 

Пробиотиците не са нищо ново – всички сме ги виждали да се продават във вид на добавки и да се рекламират като начин за стимулиране на здравето – отбелязва Кинтана. – Като използваме синтетична биология, за да накараме пробиотичните бактерии да произвеждат определени съединения, важни за различни болести, ние можем да вземем ползите от пробиотиците и да ги разширим максимално.“

 

Авторите тествали своя пробиотик при мишки с болест, силно наподобяваща МС, и открили, че макар бактериите да живеят в червата, те успяват да намалят ефектите от заболяването върху мозъка. Изследователите не открили бактерии в кръвообращението на животните, което предполага, че ефектът, който наблюдавали, бил резултат от биохимично сигнализиране между клетките в червата и в мозъка.

 

„През последните десетилетия научихме, че чревните микроби имат съществено въздействие върху централната нервна система – посочва Кинтана. – Една от причините да се фокусираме върху множествената склероза при това изследване беше да определим дали можем да се възползваме от този ефект при лечението на автоимунни болести на мозъка. Резултатът предполага, че можем.“

 

Статия от вестник Лечител

 

Витатабс пробиотик + пребиотик и Колоник плюс Микробиоми помагат на чревния микробиом да функционира оптимално!

Смехът е естествена реакция, която може да повлияе както на психическото състояние, така и на различни физиологични процеси. Темата за смехотерапията разглежда възможните ползи от смеха за отпускането, настроението и справянето с напрежението. В статията ще научите какво представлява гелотологията, какви са основните направления на смехотерапията и как се прилага йогата на смеха.

прочети още

Ашваганда (Withania somnifera) е една от най-популярните адаптогенни билки в аюрведичната традиция и днес се изследва интензивно заради влиянието си върху стреса, кортизола, съня, тревожността и общото психическо благополучие. Клиничните проучвания показват, че стандартизирани екстракти от ашваганда могат да подпомогнат адаптацията на организма към продължително психическо натоварване и да подобрят качеството на съня. Особен интерес представляват витанолидите – група биоактивни съединения, характерни за растението.

прочети още

Омега-3 мастните киселини са сред най-важните полиненаситени мазнини в храненето на детето, като DHA и EPA имат особено значение. DHA е структурна част на мозъка и ретината, а достатъчният прием на омега-3 е свързан с нормалното развитие и поддържането на ключови функции на организма. Данните от изследванията показват интересни връзки между приема на омега-3, когнитивните функции, вниманието и хранителния статус на децата. В тази статия ще разгледаме какво представляват DHA и EPA, защо са важни за децата, от кои храни могат да се набавят и кога омега-3 добавките могат да бъдат практичен избор.

прочети още