За съжаление, пролетта не е само период, в който природата сякаш се събужда за нов живот след дългия зимен сън, но и време, когато у човека се обострят всички проблемни зони: физически и психически. Според статистиката най-голямо количество влошаване на хроничните заболявания се падат именно на периода, когато свършва един сезон и започва друг. Стрес от преходния период изпитват дори практически здравите хора, да не говорим за вече имащите здравословни проблеми.
Кои са основните причини за пролетно утежняване на диагнозите?
Независимо че сега на масата ни винаги има пресни зеленчуци и плодове, все пак поради дългото им съхранение или отглеждане в оранжерийни условия, съдържанието в тях на витамини е по-ниско, отколкото през лятото.
Резките колебания в денонощните температури и атмосферното налягане водят до по-бързо изтощаване, скокове в кръвното налягане, учестено сърцебиене.
Отслабването на имунитета през зимния период води до различни простудни и вирусни заболявания. Но главната причина за влошаване на нашето състояние в ранна пролет е недостигът на слънце. Зимната хиподинамия, когато заради сезонните студове седим повече у дома, също е „виновна” за пролетната „атака“ на болестите.
Напролет в организма се ускорява обмяната на веществата, а ресурси и вътрешни сили за това просто не достигат, организмът е принуден да работи под силно напрежение. Ако е здрав, човек се справя с това повишено натоварване, но ако има хронична патология, тогава настъпва срив и възникват утежнения.
Язва на стомаха. Едно от честите усложнения от дългата зима е влошаването на язвената болест. Макар точната причина за това все още да не е установена от учените, но най-често кръвоизливите, болевите пристъпи и усложнения на язвите стават именно през пролетта.
Това се свързва с факта, че през зимата хора по-често нарушават диетата и злоупотребяват с алкохол, а напролет рязко преминават към нов стил на хранене, с което стомахът може и да не е съвсем съгласен. При това възниква състояние на стрес, което променя кръвообращението в стомашната стена.
Пролетта е време за емоции и умора, а емоционалният стрес засилва проблемите с храносмилането. От язва обикновено страдат нервните и емоционални хора.
През пролетта трябва да се пазят нервите и да се контролира менюто, за да се предотвратят възможни обостряния на язвата, струва си да се откажете от алкохола и тютюнопушенето, да изключите кафето, лютивите и киселите ястия, силните бульони и бързата храна, като спазвате щадящ режим на хранене.
Простуди. През пролетта при смяна на температурата вирусите се активизират и буквално атакуват отслабения през зимата организъм. За сметка на дефицита на витамини и понижаване на имунитета простуди възникват по-често и протичат по-тежко, развиват се епидемии от остри респираторни вирусни инфекции. Не бива да се забравя, че в началото на пролетта топлото време е много коварно. Слънцето свети ярко, но почти не грее, ситуацията се усложнява още от студения вятър и резките колебания в температурата, които в рамките на денонощието могат да имат разлика от 10 градуса. Това измамно време е силен фактор за пролетни простуди.
За избягване на толкова неприятната и винаги ненавременна пролетна простуда трябва да се спазват няколко правила.
Като знаете всичко това, добре е предварително да се подложите на „витаминна терапия” и да укрепите своя имунитет както чрез биологично активни добавки, така и с помощта на закаляване.
Цистит и пиелонефрит. При жените пролетно време нерядко се срещат обостряния на едно такова неприятно заболяване като цистита, болезнено и често уриниране, усещане за пясък в уретера и нарушение на общото състояние.
При намаляване на имунитета възникват усложнения за сметка на проникването на инфекция от областта на гениталиите в пикочния мехур и дори по-високо. Тогава се присъединява още и пиелонефрит. Често жените сами провокират това, носейки обувки и дрехи, крайно неподходящи за сезона, което води до преохлаждане и провокиране на възпаления.
Срещу пролетната „атака“ на болестите – повишен имунитет
При цялото свое съвършенство имунитетът е уязвим, особено през пролетта. Ако чувствате, че вашата имунна система се нуждае от помощ, първо трябва максимално да разнообразите своето меню и за известно време да се откажете от еднообразните монодиети. За пълноценната работа на имунната система са нужни множество витамини и микроелементи. Обърнете внимание на антиоксидантите: витамини С, Е и А. Те неутрализират свободните радикали, облекчавайки по този начин работата на имунната система. Източници на тези витамини са цитрусите, морковите, черният дроб, растителните масла.
Ярко изразено антиоксидантно действие притежават флавоноидите – растителни вещества, които не само се справят със свободните радикали, но и оказват противораково действие. Най-богати на флавоноиди са бобовите, доматите, орехите.
Минералните вещества са още един компонент на здравия имунитет, те се съдържат в зелените зеленчуци и плодовете: листна салата, броколи, аспержи. Не бива да се забравя и за микроелементите: особено важни за имунитета са цинкът и селенът. Цинкът помага за зарастване на раните, възстановяване на силите, служи като важен фактор за синтеза на веществата, нужни за имунната защита. Източници на цинк са морските продукти, месото, ядките, яйцата, сиренето и зърнените култури. Селенът затормозява процеса на стареене, позволява да се съхрани бодрост на духа и здрав имунитет. Най-добрите източници на селен са черният дроб, морските продукти, бъбреците, пълнозърнестият хляб.
Твърде благотворно ще подейства на имунитета курсът по пролетна сокотерапия: в рамките на три седмици пийте всякакви прясно изцедени сокове с червен цвят (цвекло, моркови, вишни, ягоди, тъмно грозде, нар, червена боровинка). Първата седмица приемайте по половин чаша сок 3 пъти дневно, втората – 2 пъти на ден, третата – веднъж между основните хранения. След 10 дни курсът може да се повтори.
За укрепване на имунитета мнозина прибягват до помощта на имуномодулатори. Тези вещества възстановяват функциите на имунната система и я укрепват. Най-известни природни имуномодулатори са растенията адептогени: женжен, китайски лимонник, родиола розея (златен корен), елеутерокок.
Общотонизиращият ефект от имуномодулаторите се развива постепенно и се изразява в повишаване на тонуса и жизнената дейност на организма. В основата на това действие лежи активизирането на метаболизма, ендокринната и вегетативната регулация. Така също се наблюдава възстановяване на понижения съдов тонус, незначително повишение на артериалното налягане и работата на сърцето.
Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ
Изследване на Телавивския университет (TAU) откри, че определени условия на обкръжаващата среда могат да ускорят структурните промени, които настъпват в миелиновите обвивки в началния етап от развитието на множествената склероза (МС). Тези обвивки представляват „изолирбанда“, който обвива аксоните – придатъците на невроните, които пренасят електрическите импулси между тях.
прочети още„За да престанете да се безпокоите непрекъснато, следва да обърнете по-голямо внимание на своя ежедневен живот и духовност - обяснила психологът Шенън Кайзер. – Осъзнаването и състраданието са ключ към превръщането на страха във вяра. Когато променяте своя възглед за нещата, те се променят.”
прочети ощеПри мегалобластна анемия костният мозък произвежда аномално големи и незрели еритроцити. Една от най-честите причини за такава патология е дефицитът на витамини В9 и В12 в организма. По наблюдения на лекарите в последно време са зачестили оплакванията от микросимптоми на дефицит на витамин В12. Пациентите дори невинаги ги оценяват като признак за нещо нередно. Например човек чувства, че е изтръпнал кракът му, при това такива усещания могат да възникнат без механично въздействие. Пациентът често не свързва чувството за изтръпване и „мравките” по ръцете и краката именно с дефицит на този витамин.
прочети още