Смехолечител: Страдат ли простаците от безсъние?

Не напразно наричат безсънието „тревожно явление“ в битието на съвременния човек. Казват също, че при някои хора безсънието е генетично предразположение. При някои хора - да, но защо при мене? Единият ми дядо е наказван в казармата девет пъти с карцер: осем пъти, че спи на пост и един път, че спи когато охранява знамето на полка. Той има славата на човек, който може да спи до работеща дъскорезница, с мокри крака и глава, полегнал на мравуняк. Другият ми дядо, Петър Вълчинов, синдикален деец, проспа дванадесет години от прекалено дългия си живот. Като се залегна на леглото беше на осемдесет години и когато го посещавах в дома на леля ми, най-старата негова дъщеря, той непрекъснато спеше. Когато го попитах как е отговаряше по един и същи начин:

- Как ще съм... Кажи на леля си да ми проветри балтона от нафталина, че иде зима... А сега ме остави да поспя!
И заспиваше в края на изречението. За каква генна предразположеност може да се говори при такива двама дядовци?
Дядо Петър живееше в чудния свят на сънищата. Той не само че нямаше балтон, но от четири години не беше прекрачил прага на дома си, спеше денонощно и не ставаше нощно време да ходи до тоалетната, можете ли да си представите? А аз сега, срещна ли приятел от казармата или студентските години, го питам:

- Колко пъти ставаш нощем да ходиш до тоалетната?

- Ами три-четири пъти.

- Блазя ти. А аз осем-девет. Цяла нощ ставам на всеки час и не мога да се наспивам.

Жена ми, когато е с мен, ми прави забележка защо това е първият въпрос, който задавам. Било по-възпитано да попиташ как са децата му. Женска логика! Какво ме интересува, че синът му учи кинорежисура в Прага, а дъщеря му персийска филология в Лондон? Много по-важно е да знам по-колко пъти нощно време стават връсниците ми!

Ако спящото дете с розови бузки е Божие творение, то бъзсънието безспорно е дело на Дявола. Колко шофьори катастрофират, заспивайки на волана? Не е ли Дяволът този, който прави клепачите им тежки като оловни, за да нашепне в лявото ухо: „Виж какъв прав участък на пътя. Сега е моментът да подремнеш... Няколко секунди дрямка и ти ще бъдеш отново бодър!“ Да, няколко секунди дрямка зад волана, а после три месеца в гипс.

Има нещо изключително подло в безсъснието. То изисква да лягаш полугладен, да не ядеш вечерно време шоколадови изделия и де не пиеш кафе. Има жени, които пият три кафета вечерно време и след това спят като заклани, но аз трябва да си налагам самоограничения. Е добре, като не пия кафе вечерно време защо не заспивам? Съветват ме да отида при личния си лекар. Ама какво, вие мислите че не съм ходил при него ли? Докато изслушваше оплакванията ми, той заспа, ама така дълбоко заспа, че го намразих от завист. В кабинета му пациент, в коридора чакат още петнадесет, хайде да не са петнадесет, а девет, а джипито спи ли, спи.

Да знаете какво удобно легло имам! Австрийско легло, навремето император Франц Йосиф е спал на такова. И колко дълго е живял! Когато починал, народът отишъл пред вратите на двореца и взел да плаче. Излязъл един адютант от свитата му и рекъл да успокои плачещите: „Не плачете, мили хора. И без императора нещо няма да се промени в Австро-Унгария!“ „Точно за това плачем!“ - провикнал се един студент. Двама плачещи агенти веднага го арестували, но да се върнем към безсънието. Не случайно Гестапо е измъчвало своите жертви със безсъние. При продължително безсъние жертвите си признавали, че работят за британското, фреското и румънското разузнаване едновременно. Това е то тоталитаризма! А на мене ми било писано да страдам от безсъние в свободна, демократична страна, при наличието на британски, германски и румънски сънотворни. Чисти, ароматиирани чаршафи, удобна възглавница и никакъв сън! Разбира се, ако пътувам в автобуса, въпреки друсането, шума и застоялия въздух, въпреки красивата млада жена до мен аз заспивам така, че си изпускам спирката, на която трябва да слезна. Но реша ли да поспя още няколко спирки, веднага се събуждам. Хубаво заспивам и пред телевизора, но не мога да се потопя в дълъг, спокоен сън, рекламите са така агресивни, че направо ме стряскат. Най-спокойно заспивам на театър или на опера. Тогава винаги се намира някой, който ще подметне: „Виж го тоя простак как спи!“ Или ще ме потупа по рамото: „Хъркате“. А истината е, че не съм простак, а страдам от бъзсъние. А някои простаци, видят ли в театъра щастливо заспал човек, гледат да го събудят. Простаците не страдат от бъзсъние. Напротив те гарантират безсънието, издувайки децибелите на своите музикални уредби.

автор Йордан Попов,

публикувано във вестник Лечител