Ритъмът е по-важен от азбуката за овладяване на езика

Ново изследване установило, че през първите месеци от живота си бебетата усвояват езика от ритмична, а не от фонетична информация. Преди се смятало, че те усвояват най-малките звукови елементи на речта, известни като фонетична информация, и ги комбинират, за да образуват думи.

 

Проучване, проведено от учени от Университета в Кеймбридж и Тринити Колидж в Дъблин обаче открило, че фонетичната информация се обработва надеждно едва на възраст около седем месеца, което се счита за твърде късно за формиране на основите на езика.

 

Изследването, чиито резултати били публикувани в списание Nature Communications, включвало записване на електрическата активност на мозъците на 50 бебета на възраст четири, седем и единадесет месеца. На тях им било показано видео на учителка в начално училище, която пее детски песнички, а мозъчните им реакции били анализирани с помощта на специален алгоритъм. 

 

Изследователите открили, че фонетичното кодиране на бебетата постепенно се развива през първата година от живота, като се започне с лабиални и назални звуци.

 

Според професор Уша Госвами, невролог от Университета в Кеймбридж, отделните звуци на речта започват да се възприемат надеждно едва на около седем месеца, въпреки че повечето бебета могат да разпознават познати думи до този момент. Тя обяснила, че отделните звуци на речта се развиват много бавно, твърде бавно, за да служат като основа на езика.

 

Това откритие оспорва традиционното мнение, че фонетичната информация лежи в основата на езиковото обучение при бебета. 

 

Вместо това изследователите предполагат, че ритмичната реч, която подчертава границите на отделните думи, играе решаваща роля в усвояването на езика. 

 

Това означава, че родителите трябва да разговарят с децата си, като използват песенен език, като например детски песнички, от най-ранна възраст.

 

Последиците от това изследване се простират отвъд езиковото развитие на бебетата. Разбирането на начина, по който бебетата усвояват езика, може да има значение за диагностирането и лечението на езикови нарушения и за подобряване на стратегиите за изучаване на език в образователна среда.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ