Синдромът на Айнщайн предизвиква забавяне на говора

Родителите често се тревожат, когато детето им не достигне подходящите етапи на развитие. Забавянето на речта обаче не винаги показва общи нарушения в развитието. То може да варира по своята тежест, от пълно мълчание до затруднено произнасяне на определени думи и съставяне на изречения. 

 

Синдромът на Айнщайн е термин, използван за описване на състоянието на дете със забавяне на говора, но също и с талант в други области, които изискват аналитично мислене. 

 

Децата с този синдром в крайна сметка започват да говорят нормално, без ограничения или признаци на забавяне на говора, като същевременно остават по-развити в други области.

 

Синдромът на Айнщайн е кръстен на един от най-блестящите и влиятелни учени на 20-ти век, който също  е проговорил късно, според някои негови биографи. Той не изговарял цели изречения до 5-годишна възраст. Забавянето на говора не попречило ни най-малко на неговите интелектуални способности и впечатляващи постижения.

 

Хората със синдром на Айнщайн в крайна сметка надрастват забавянето на говора и продължават да показват висока интелигентност, което често води до успешна кариера в професии с аналитична насоченост или в музикалното изкуство. 

 

Как може да се определи дали едно дете има синдром на Айнщайн? 

 

Разбира се, първият критерий е детето да не отговаря на възрастовите говорни норми. Но има и други признаци, които могат да помогнат при диагностирането.

 

Ето някои общи характеристики, често срещани при деца със синдром на Айнщайн.

 

Изключителни и ранни аналитични или музикални способности. Често децата демонстрират изключително владеене на музикални инструменти и устройства като компютри.

 

Притежавайки изключителна памет, такива деца показват висока способност за асимилиране на информация.

 

Децата с този синдром обикновено са много упорити. Те са трудни за убеждаване да направят това, което не искат.

 

Имат много избирателни интереси. В някои области те имат необичайни постижения, докато в други са под средното ниво.

 

Децата със синдром на Айнщайн, изглежда, изпитват трудности при вербална комуникация, особено в ранна възраст. Повечето говорят само няколко думи до тригодишна възраст и обикновено са необходими около четири години, за да започнат да съставят правилни изречения.

 

Синдромът на Айнщайн не е напълно дефиниран и е трудно да се разбере колко често се среща. Силната воля и селективните интереси са характерни за много малки деца, дори за тези, които започват да говорят според възрастовите норми.

 

Има много доказателства, че късното проговаряне невинаги е ясен признак за нарушения и патологии в развитието на речта, умствена изостаналост или намален интелект. 

 

Също така няма убедителни доказателства, че всяко дете, което може да има синдром на Айнщайн, ще стане изключително надарено.

 

Въпреки че не е известно точно защо децата със синдром на Айнщайн започват да говорят по-късно, едно от вероятните обяснения е, че мозъците им са заети с други неща, които са по-важни за тях.

 

Синдромът на Айнщайн при децата не е включен в списъка с психични разстройства

 

Освен това не е ясно дали факторите на околната среда или генетичните фактори играят роля в това състояние. И тъй като терминът е сравнително нов и няма достатъчно дългосрочни изследвания, е много малко вероятно едно дете да бъде официално диагностирано.

 

Що се отнася до терапията, тя трябва да бъде индивидуализирана в зависимост от конкретния тип забавяне на говора при детето. Например има различни методи за управление на експресивната и рецептивната реч, когато на детето е трудно както да говори, така и да разбира какво се казва.

 

Освен това учени от Оксфордския университет установили, че дори с помощта на оборудване няма да е възможно да се определят някои характеристики на мозъка, които са характерни за този синдром. Така че активността на мозъка по време на говор все още не може да помогне при поставянето на диагноза.

 

Може да бъде доста разочароващо, че дете със синдром на Айнщайн най-вероятно няма да получи официална диагноза. За тези деца обаче е важно да подобрят комуникативните си умения с помощта на логопед.

 

Специалистите по развитие на речта играят невероятна роля, когато става въпрос за човешките комуникационни умения. Те могат да използват различни терапевтични процедури за подобряване на комуникационните умения на детето.

 

Не на последно място, обръщайте внимание на това, което прави детето. Например, ако то проявява силен интерес към определена област, можете да му помогнете да бъде по-успешно, като наемете преподавател или го запишете на извънкласни дейности, свързани с тази тема. Кой знае? Може би във вашето семейство расте велик математик или бъдещ музикант.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ