Следобедният сън подпомага мозъчното здраве и дълголетието

Една от многолетните дискусии в медицинския свят е вреден или полезен е следобедният сън. Учени от двата лагера защитават тезите си с убедителни аргументи, но ако въпросът се прецизира и ориентира спрямо различните възрастови групи, консенсусният извод изглежда възможен. И отговорът би бил: за хората в пенсионна възраст краткият следобеден сън е полезен.

Към такова твърдение насочват данните от изследване на учени от University College London (UCL), публикували резултатите в изданието "Sleep Health". Експериментът бил базиран на установените от предходни проучвания 97 сегмента на човешката ДНК, отговорни за склонността към сън или събуждане. Британските учени анализирали данни на 35 000 души на възраст от 40 до 69 години, доброволно предоставили образци от своя ДНК, за да бъде сравнен мозъчният обем на генетично предразположените към дневен сън, с този на наследствено "бодърстващите". Разликата била 15 куб.см обем в полза на първите. Като се има предвид, че с възрастта мозъкът се свива, тези "кубици" в повече всъщност не са малко: увеличаването на обема на мозъка го подмладява и това косвено удължава здравето и човешкия живот изобщо. В случая установената разлика може да допринесе за 2,6 до 6,5 години по-дълъг живот.

За повечето хора с нормално работно време следобедният сън така или иначе е невъзможен, но годините в пенсия ни дават този бонус. И според изследването около 27% от хората на възраст над 65 г. се възползват от него. Друг въпрос е, колко продължителен да е този сън – 15 минути или 2 часа например?

Авторите не са се заели да обясняват как и дали продължителният дневен сън влияе на здравето (и дали здравни проблеми не водят до тежка следобедна дрямка?), но с увереност твърдят, че редовното поспиване по половин час през деня гарантирано ще увеличи, макар и не с много, мозъчния ни капацитет, а с това – и мозъчното ни здраве.

Сходни изводи се съобщават и в изследване на китайски учени от Шанхайския център за психично здраве, публикувани в сп. "General Psychiatry". "Спящите" участници в този експеримент показали по-добри резултати в тестовете за ориентиране, бързина на речта и работна памет. Показателите за когнитивните им способности също били значително по-високи.

Засега връзката между дневния сън и мозъчното здраве изглежда доказана, макар че причината за тази връзка да е все още неизяснена.

Статия от вестник Лечител

В категорията на Лечител ПАМЕТ И КОНЦЕНТРАЦИЯ ще откриете напълно натурални хранителни добавки за стимулиране на мозъчната дейност!