Следродилната депресия има сериозни последствия

Депресията и днес продължава да се смята от много хора за недостатък на характера, признак на слаба воля, емоционална нестабилност, а в случая с раждане на дете – като свидетелство за егоцентризъм и недостатъчна любов към детето. По-„приемливо“ е да се разболее жената от нещо, което предизвиква съчувствие и изисква непосредствена медицинска помощ.

 

Следродилната депресия може да се маскира като различни други заболявания с понятни симптоми: постоянно главоболие, чревни спазми, затруднено дишане, болки в гърдите и т.н.

 

Трудностите в разпознаването на следродилната депресия могат да бъдат свързани с нейната симптоматика, сходна с проявите на стрес, емоционално напрежение, хормонални изменения, съпровождащи следродилния период.

 

Симптомите на „майчинска“ депресия са

 

 постоянна умора, нарушения на съня и апетита, затруднение при взимане на решения, състояние на дълбока печал и опустошеност, сълзливост, „емоционално затъпяване”, агедония (намалена способност за получаване на удоволствие от това, което по-рано е носило радост, например разходки, спорт, пазаруване, любими ястия, срещи и др.), отстраненост от семейството, приятелите, от привичните приятни занимания, раздразнителност, чак до пристъпи на омраза например към партньора, силна тревога, страх от евентуално причиняване на вреда на детето или, напротив, студенина и липса на интерес към новороденото, песимизъм, негативни прогнози по отношение на жизнените перспективи.

 

При повечето жени със следродилна депресия тези усещания и симптоми се развиват в продължение на първите няколко седмици след раждането и могат да продължат до половин година. В някои случаи симптомите могат да се развият няколко месеца преди раждане.

Прочетени във вестника или чути от телевизионния екран, тези симптоми не изглеждат като нещо изключително, но реалните истории на жените, преживяващи дълбока депресия, не могат да оставят равнодушен никого. Най-често младите майки се чувстват като хванати в капан, смятат, че се намират в пълна безизходица, сякаш са изгубили своята чувствителност и продължават да се грижат за бебето чисто механично. Често подобни мисли се съчетават с изпитване на вина и срам за липсата на майчински чувства, което задълбочава емоционалното състояние.

 

По данни от изследвания следродилната депресия влияе негативно на характера на отношенията на майката с детето,

 

влошавайки качеството на емоционалния контакт и грижите, което може да има дълготрайни последствия: нарушения на съня, развитие на депресивност, разстройство на вниманието, повишена възбудимост на детето в бъдеще.

 

Депресията е сложен биохимичен процес и учените се опитват да изяснят как е устроен той,

 

какви фактори са въвлечени в него. Без съмнение медицински експерименти с участието на майки и деца са невъзможни поради своята нехуманност, но на модели с животни например било установено: „блокирането” в кърмещи самки на плъхове на допамина (често наричан хормон на щастието или хормон на удоволствието) понижава тяхната майчинска въвлеченост. Те вече не са толкова активни в устройството на гнездо, стремежа да се обезопасят бебетата, пренасяйки ги на сигурно място. И това е само един от многото възможни биохимични „компоненти“ в депресивното разстройство!

 

Към факторите за възникване на депресия след раждането учените отнасят наличието в историята на депресивни епизоди, черепно-мозъчни травми, силен стрес през бременността, раждането, нарушение на семейните отношения (преди всичко отсъствие на подкрепа от страна на партньора, близките).

 

Особено остро могат да преживяват следродилната депресия майките перфекционистки. Отличнички в живота, те не могат да се примирят с това, че няма да успеят идеално да изпълнят ролята на майка (правилно да разпознават сигналите на бебето, да установят нужния режим на хранене и сън, да изглеждат добре, осигурявайки едновременно грижи за детето и др.), страдат от своята „неправилност” и се самоизяждат отвътре от чувство за вина. Случайна или нарочно подхвърлена критична реплика от майката или свекървата за това, че „аз нямах такива проблеми с отглеждането на децата” и т.н., се възприема от младата майка като укор или посочване на майчинската й несъстоятелност, наранява болезнено. Ето защо тук важна роля играе нивото на социална подкрепа, т.е. взаимоотношенията с приятелите, роднините и особено с бащата на детето.

 

Депресията до голяма степен зависи именно от психогенни фактори – психологическата готовност на майката и наличието на поддържащо обкръжение.

 

Колкото по-рано жената се обърне за помощ, толкова по-бързо ще успее да възстанови своето нормално състояние и да установи емоционален контакт с детето.

 

Ако страдате от следродилна депресия, трябва да си осигурите възможност за редовно, макар и краткотрайно, излизане извън рамките на текущата ситуация и превключване към самата себе си като отделна личност със свои нужди, интереси, свое пространство. Това може да бъде например фитнес два пъти седмично, кратко вечерно бягане, едночасова самотна неделна разходка и т.н. Напълно допустимо е със същата антидепресивна цел да се използва посещението в козметичен или фризьорски салон като важен акт на загриженост за самата себе си и възможност за контролиране на собствения външен вид и самочувствие.

 

Помолете за помощ партньора, близките, роднините, активно обсъждайте с тях или самостоятелно си осигурявайте възможност за отдих – например намерете бавачка за уикенда. Не е нужно да се натоварвате с всичко и да съставяте многоетажни списъци със задачи за деня. Особено ако чувствате, че не се справяте. Няма нищо лошо в това, че прозорците или подът ще бъдат измити от специално повикани чистачи, а малчуганът ще спи не върху „изгладени от двете страни чаршафчета“. Да чувства, че мама е до него и го обича, за детето е много по-важно, отколкото външното одобрение на „майчинската ефективност“, изтощаваща и разкъсваща емоционалния контакт.

 

Важно е да не забравяте: вие не сте виновни, че страдате от депресия.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ