Доброкачествена хиперплазия на простата се развива при не по-малко от половината мъже над 40-50 години, но често засяга и хора на по-млада възраст. След 80 години заболяването се среща вече при 85% от представителите на силния пол и представлява най-разпространеният урологичен проблем.
В мнозинството от случаите доброкачествената хиперплазия на простатата е идиопатично заболяване, т.е. няма някаква явна причина и възниква самостоятелно. Независимо от неговото масово разпространение, лекарите и изследователите все още само се опитват да изяснят как и защо клетките на простатата започват да се делят активно и тя увеличава своя размер.
Тъй като в повечето случаи доброкачествената хиперплазия на простатната жлеза засяга мъжете след 40-50 години, учените свързват аденома на простатата с хормоналните възрастови изменения и преди всичко с нивата на тестостерона, естрогена и повишеното равнище на активната форма на тестостерона – дихидротестостерон.
Рискови фактори за уголемяване на простата са възрастта, диабетът и затлъстяването, наследствеността и семейната история на аденом на простатата. Повечето мъже имат 50% вероятност за развитие на доброкачествена хиперплазия на простата на възраст 60 години и 90% вероятност на възраст 85 години.
Увеличението на простатата предизвиква неприятни симптоми и преди всичко води до нарушение на сексуалната функция и проблеми с уринирането. Въпреки че тези проблеми понижават качеството на живота, доброкачествената хиперплазия на простатната жлеза не винаги е свързана с риск от рак на простатата и по принцип не представлява смъртоносна заплаха за здравето.
Съществуват няколко метода за лечение на аденом на простата, в това число промени в начина на живот и използване на широк спектър природни средства, които намаляват симптомите и подобряват протичането на болестта.
Пигеум (кора от африканска слива)
Пигеумът съдържа много мастни киселини, спирт и стерини, такива като бета-ситостерол, които оказват антиоксидантно и противовъзпалително действие на урогениталния тракт. Няколко изследвания показали, че употребата на 100-200 мг екстракт от кора на африканска слива в денонощието намалява симптомите на доброкачествена хиперплазия на простатата.
Соу Палмето
Serenoa repens, широко известна като соу палмето, е вид миниатюрна палма, която расте във Флорида и в югоизточните райони на САЩ. Това е издръжливо и изключително бавно растящо растение, чиято височина никога не надвишава 3 метра, живее от 500 до 700 години.
Соу палмето се прилага в лечението на мъжко безплодие за повишаване на количеството на сперматозоидите, при снижаване на половото влечение, оплешивяване, диабет, възпалителни процеси и мигрена, както и при лечение на рак на простатата. Това е една от най-добре изучените и популярни растителни добавки, използвани за лечение на доброкачествена хиперплазия на простатната жлеза.
Едновременно няколко изследвания свързали палмата джудже с намаляване на симптомите на аденом на простатата. Вероятно механизмът на неговото действие е предизвикан от затормозяването на преобразуването на тестостерона в неговата активна форма – дихидротестостерон, чието високо ниво се свързва с хиперплазията на простатата и риска от развитие на рак на простатата.
Коприва
Копривата съдържа същите антиоксидантни и противовъзпалителни съединения, както и пигеума или соу палмето и много често нейният корен се използва в съчетание с екстракти от тези растения за усилване на терапевтично действие. Но както и в много други случаи за доказване на ефективността на препаратите от коприва при лечение на симптоми на аденом на простатата са необходими допълнителни изследвания.
Ликопен
Ликопенът е природен пигмент, който определя окраската на някои зеленчуци и плодове, например домати. Изследователите отбелязват положително влияние на продуктите, богати на ликопен, не само върху протичането на доброкачествената хиперплазия на простатата и нейните симптоми, но и на снижаването на общото ниво на възпаление, риска от развитие на рак на простата, стомаха и белите дробове, сърдечно-съдовите заболявания.
Най-значим източник на природен ликопен са доматите и продуктите от тях. При термична обработка съдържанието на ликопен в крайния продукт се увеличава няколко пъти, ето защо най-много от това полезно вещество се съдържа в доматената паста.
Сред другите източници на природен ликопен може да се посочат динята, папаята, морковите, червеното зеле, сладкия пипер, кайсиите.
Тиквено семе
Семената от тиква, също както и кората от африканска слива, съдържат бета-ситостерол, съединение, което по своите характеристики прилича на холестерола. Предварителни изследвания показали, че бета-ситостеролът подобрява оттока на урина при изпразване на пикочния мехур. Съгласно редица изследвания препоръчителната денонощна доза за прием на тиквено семе за подобряване на протичането на доброкачествената хиперплазия на простатата съставлява 10 грама.
Цинк
Доказано е, че хроничният дефицит на цинк увеличава риска от развитие на хиперплазия на простатата. Увеличената употреба на цинк с храната или приема на добавки с този микроелемент може да помогне за подобряване на протичането на доброкачествената хиперплазия на простатата и намаляване на нейните симптоми.
Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ
Изследване на Телавивския университет (TAU) откри, че определени условия на обкръжаващата среда могат да ускорят структурните промени, които настъпват в миелиновите обвивки в началния етап от развитието на множествената склероза (МС). Тези обвивки представляват „изолирбанда“, който обвива аксоните – придатъците на невроните, които пренасят електрическите импулси между тях.
прочети още„За да престанете да се безпокоите непрекъснато, следва да обърнете по-голямо внимание на своя ежедневен живот и духовност - обяснила психологът Шенън Кайзер. – Осъзнаването и състраданието са ключ към превръщането на страха във вяра. Когато променяте своя възглед за нещата, те се променят.”
прочети ощеПри мегалобластна анемия костният мозък произвежда аномално големи и незрели еритроцити. Една от най-честите причини за такава патология е дефицитът на витамини В9 и В12 в организма. По наблюдения на лекарите в последно време са зачестили оплакванията от микросимптоми на дефицит на витамин В12. Пациентите дори невинаги ги оценяват като признак за нещо нередно. Например човек чувства, че е изтръпнал кракът му, при това такива усещания могат да възникнат без механично въздействие. Пациентът често не свързва чувството за изтръпване и „мравките” по ръцете и краката именно с дефицит на този витамин.
прочети още