Стабилизирайте хормоните си!

Сьомга, броколи, ядки, яйца, плодове, извара – всичко изброено непременно трябва да се яде, за да се „укротят” хормоните и да се вкарат в нормални граници. Във всеки случай, така пишат авторите на оптимистични статии, които отдавна са се убедили както в ползата от омега-3 мастните киселини, белтъчините, така и във вредата от захарта, която поддържа системното възпаление в организма и провокира преждевременно стареене.

 

Не знаем обаче защо ендокринолозите и досега са толкова претоварени с работа, след като истината за ролята на „правилното хранене за нормализиране на хормоналния фон” е достъпна за всеки от години.

 

Храненето действително влияе на хормоналния фон. Неслучайно при девойките, прекалено увлечени по нискокалорични диети, менструацията е нередовна, а при мъжете, стремящи се към духовно просветление с помощта на суровоядство, напълно изчезва сексуалното влечение. Но нерядко причина за проблем със здравето става недостигът на определени вещества, получаването на които в нужното количество дори при помощта на най-балансираното меню е доста трудна задача.

 

Витамин D

Съгласно данните на Световната здравна организация (СЗО), от дефицит на витамин D страдат 50–85% от населението на планетата. Което съвсем не е странно, ако се отчете, че само жителите на страните, където целогодишно грее слънце, могат да не се безпокоят за този проблем. Витамин D представлява хормоноподобно вещество, което се образува от холестерола под действието на слънчевите лъчи, а така също попада в организма заедно с някои хранителни продукти. Но такова количество яйца, морска риба и сланина, което трябва да се изяде, за да се задоволи нуждата от витамин D, надминава всякакви разумни граници.

 

Йод

Дефицитът му води до повишена умора, отпадналост, склонност към депресия, понижена работоспособност. При жените – до менструални нарушения, а при мъжете – до намалено ниво на тестостерон. Най-честият симптом при хроничен дефицит на йод е увеличението на щитовидната жлеза, което води до формиране на гуша. Нерядко се появяват и възли в жлезата, които понякога преминават в злокачествени. При децата дефицитът на йод е свързан с висок риск от забавяне на психическото и физическо развитие. Добавянето на морски продукти и йодирана сол в менюто помага да се реши проблема. Но това не означава, че трябва да се игнорират посещенията при ендокринолог и изследванията на щитовидната жлеза веднъж годишно.

 

Мелатонин

 

Още един хормон, който играе много по-значителна роля, отколкото се предполагало преди години. По-голямата част от това вещество се изработва в мозъка вечер. То е нужно за изпадане в дълбок и освежаващ сън до самото утро. Ето защо добавките с мелатонин отдавна се използват в качеството на сънотворно и възстановяващо естествените биоритми средство.

Изследвания показали, че заедно с повишеното ниво на мелатонин се увеличава концентрацията на серотонина, който отговаря за усещането на спокойствие и умиротвореност. Понижаването на изработката на мелатонин провокира и понижение на чувствителността на клетките към инсулина и, като резултат, се появява влечение към сладкото, провокира се натрупване на наднормено тегло и дори се повишава рискът от развитие на захарен диабет. С възрастта „мелатониновата фабрика” започва да работи по-бавно, броят на рецепторите за този хормон също се редуцира.

Недостигът на мелатонин рядко сам по себе си става причина за болест, но попълването на неговия дефицит помага в лечението не само на безсънието, но и на депресията. Има изследвания за положителното влияние на мелатонина при болни от захарен диабет и затлъстяване (разбира се, наблюдението от лекар и приема на други необходими лекарства продължава успоредно с приема на мелатонин).

 

Магнезий

Биодобавките с магнезий са приети от общественото схващане предимно като „препарати за лечение на вегето-съдова дистония”. Съществуването на тази болест се смята от много специалисти за съмнително и поради това и лечението ѝ също поражда въпроси. Ето защо и отношението към дефицита на магнезий и съответните препарати в медицинските среди е нееднозначно, а понякога и съвсем иронично.

 

Но фактите са такива: интензивните физически натоварвания, небалансираното меню, стресът – всичко изброено може да доведе до недостиг на магнезий. Особени отношения с магнезия имат хората с дисплазия на съединителната тъкан: предполага се, че генетичните аномалии при тях водят до нарушение на строежа на колагеновите влакна поради дефекти в структурата на определен фермент, който е нужен за „интегрирането” на магнезия в съединителната тъкан.

 

При пациентите с нарушена функция на щитовидната жлеза и надбъбречните жлези често се наблюдава и дефицит на магнезий. В 25–39% от случаите на заболяване от захарен диабет също се открива недостиг. С магнезия е свързана и работата на невромедиатора серотонин. Освен това, има предположение, че този микроелемент е способен да регулира съдовия тонус.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ