Как стресът понижава имунитета и разстройва психиката?
17 октомври 2025
Какво представлява стресът и защо е опасен?
Стресът е набор от защитни и адаптивни реакции на организма към всяко негативно въздействие, което нарушава неговата хомеостаза. Хроничният стрес може да наруши саморегулацията на организма и да причини депресивни и тревожни разстройства, хипертония, инфаркт на миокарда, захарен диабет, бронхиална астма и други заболявания.
Как е открита теорията за стреса?
Класическата теория за стреса е формулирана през 1936 г. от канадския ендокринолог Ханс Селие, който описал физиологията на стреса от гледна точка на адаптационен синдром в три етапа.
В първия етап настъпва мобилизиране на адаптивните способности на тялото. В отговор на нарастващото ниво на тревожност, тялото включва защитни и адаптивни реакции, за да поддържа хомеостазата.
Във втория етап организмът е адаптиран към стресови натоварвания, способен е да им устои и поддържа хомеостаза поради балансирана консумация на адаптивни резерви.
В третия етап, това е фазата на изтощение, продължителното излагане на стресови фактори води до изчерпване на адаптивните възможности на организма.
На последния етап тялото губи способността си да устои на стреса, като се превръща в благоприятна почва за развитието на психични разстройства и соматични заболявания.
Какви психични разстройства причинява хроничният стрес?
Най-често срещаните психични разстройства, причинени от стрес, включват: тревожни разстройства, включително остро стресово разстройство, посттравматично стресово разстройство, паническо разстройство, фобии, депресия с различна тежест, синдром на емоционалното изгаряне.
В отговор на продължителен емоционален стрес тялото може да предизвика реакции като намалено зрение, чувствителност, нарушени двигателни функции до парализа. При изследване на пациенти с такива симптоми не се откриват органични патологии. По правило реакциите на конверсия изчезват няколко седмици или месеци след разрешаването на травматичните ситуации.
Хората с психопатологии, причинени от стрес, често имат суицидни мисли.
Неуспешните опити за преодоляване на стреса могат да предизвикат зависимости (алкохолизъм, наркомания, хазарт), да направят човек агресивен, склонен към „тормоз“ и „тролинг“, насилие.
Пример за това как тежкият стрес влияе върху психичното здраве е избухването на пандемията от COVID-19, при което социалната изолация, страхът от заразяване с инфекция и смърт от нея се превърнаха в отключващи фактори за психопатология.
Как стресът влияе на когнитивните функции и мозъка?
Дълго време се смятало, че хормоните имат рецептори само в периферните тъкани и не влияят върху функционирането на мозъка. Но в средата на миналия век било установено обратното: при пациентите, лекувани със синтетични хормони, се наблюдавали поведенчески и психични разстройства - т.нар. стероидна психоза.
През 1968 г. експерименти доказали чувствителността на мозъка на гризачи към глюкокортикостероиди, хормони на стреса, произвеждани от надбъбречната кора. Оттогава има много предклинични и клинични проучвания, които показват, че мозъкът е една от основните мишени на стреса.
Хроничният стрес е провокатор на мозъчна атрофия, загуба на тегло, когнитивни нарушения. Хипокампусът, който е отговорен за паметта, е най-чувствителен към излишъка от хормони на стреса.
Дългосрочното повишаване на нивото на кортикостероидите води до атрофия на хипокампуса и различни нарушения на паметта. Освен това, хроничният стрес нарушава невронните връзки, отговорни за обработката на информация.
Стресът уврежда сърцето и кръвоносните съдове
Доказан факт е връзката между силния психоемоционален стрес и артериалната хипертония. Това заболяване е често срещано сред оцелелите от война или природно бедствие.
Жертвите на артериалната хипертония често са хора с психоемоционално претоварване: ръководители на полети, надзиратели, шофьори.
Мащабно проучване на 27 000 души от цял свят показва, че стресът и депресията увеличават риска от инфаркт с 2,67 пъти.
Психологическият стрес повишава риска от миокарден инфаркт чрез няколко механизма:
-
увеличава сърдечната честота и нуждата от кислород;
-
свива коронарните съдове;
-
води до вредни навици като тютюнопушене, алкохолизъм и преяждане.
Интересно е, че при жените сърдечните заболявания, предизвикани от стрес, се появяват около 10 години по-късно заради защитния ефект на естрогена.
Как стресът понижава имунната система?
Функционално картината на ефекта на стреса върху имунната система е следната.
Нарушава се работата на имунните органи, включително тимуса, където узряват Т-лимфоцитите.
Неуспехът на тимуса води до навлизане на незрели лимфоцити в кръвта, които бързо умират. Това води до намаляване на имунитета и повишена податливост към инфекции.
Изследване с 144 919 души показва, че хора с посттравматично стресово разстройство са почти два пъти по-склонни да развият тежки инфекции като сепсис, ендокардит и менингит.
Сривът на имунната система при хроничен стрес също води до алергии и автоимунни заболявания, включително бронхиална астма.
Стресът засяга сексуалното здраве
Хроничният стрес провокира намаляване на половото влечение, импотентност и диспареуния.
Психосоматичната диспареуния се проявява с болка и спазми на тазовите мускули при секс. С времето се усложнява от структурни промени в гениталиите.
Проучвания показват, че жените с психосоматична диспареуния са многократно по-склонни към овариална дисфункция и хормонални нарушения в сравнение с други.
Как стресът допринася за диабет тип 2?
Стресът активира процеси, които предизвикват метаболитни нарушения — повишаване на глюкозата и липидите в кръвта, системно възпаление и инсулинова резистентност.
Хроничният стрес нарушава синтеза на кортизол и води до възпалителни процеси — основни предиктори на диабет тип 2.
В допълнение, стресът често води до физическо бездействие и преяждане, които засилват риска от заболяването.
Какви болкови синдроми може да предизвика стресът?
Индуцираните от стрес болеви синдроми включват хронична болка в гърба, фибромиалгия и различни видове главоболие.
Цефалгията често е резултат от тревожност и депресия, повишен мускулен тонус и емоционално напрежение.
Според медицинските насоки пациент с тежки стресови симптоми или суицидни мисли трябва незабавно да бъде насочен към психиатър.
Заключение
Хроничният стрес е тих убиец, който подкопава имунната система, психиката и тялото. Разпознаването на признаците му е първата стъпка към възстановяване.
Научете се да релаксирате, търсете професионална помощ при нужда и се грижете за психическото си здраве — то е в основата на физическото благополучие.
Често задавани въпроси
Може ли стресът наистина да причини физически заболявания?
Да, хроничният стрес променя хормоналния баланс и влияе върху имунната, сърдечно-съдовата и ендокринната система.
Как да разбера, че страдам от хроничен стрес?
Постоянна умора, тревожност, безсъние, чести настинки и промени в настроението са предупредителни знаци.
Как да намаля стреса по естествен начин?
Редовно движение, здравословно хранене, медитация, ограничаване на кофеина и дигитален детокс значително подобряват устойчивостта към стрес.
Статия от вестник Лечител
В категорията на Лечител Нервна система, стрес и депресия ще намерите натурални добавки за спокойствие, психическо равновесие и качествен сън. Формули с магнезий, витамини от група B, валериана, пасифлора, мелатонин и други.
Може да откриете магазини Лечител ТУК, а при нужда позвънете или ни пишете ТУК!
Гневът и враждебността не са просто емоционални реакции — те могат да окажат реално влияние върху нашето физическо здраве. Нови изследвания показват, че тези емоции ускоряват естествения процес на намаляване на белодробния капацитет с възрастта. Разбирането на тази връзка е важно, защото белодробната функция влияе пряко върху качеството на живот, енергията и риска от заболявания. Тази статия представя научните данни и обяснява защо контролът над емоциите е ключов за здравите бели дробове.
прочети ощеКак древните неандерталски гени продължават да влияят на нашето здраве? Ново международно изследване разкрива, че три наследени варианта в гена SCN9A повишават чувствителността към определени видове болка. Това откритие е част от все по-ясната картина за наследството, което носим от неандерталците. В тази статия разглеждаме как работи този механизъм и защо е важен за съвременните хора.
прочети ощеМигрената е едно от най-честите неврологични заболявания, което влияе пряко на качеството на живот. Съвременната медицина търси нови, по-безопасни методи на лечение, без странични ефекти от медикаменти. Експерименти показват, че зелената светлина може да бъде също толкова ефективна, колкото лекарствата. Тази терапия предлага нов, естествен и неинвазивен подход за облекчаване на мигрената.
прочети още