Как стресът понижава имунитета и разстройва психиката?

17 октомври 2025
Как стресът понижава имунитета и разстройва психиката?

Какво представлява стресът и защо е опасен?

 

Стресът е набор от защитни и адаптивни реакции на организма към всяко негативно въздействие, което нарушава неговата хомеостаза. Хроничният стрес може да наруши саморегулацията на организма и да причини депресивни и тревожни разстройства, хипертония, инфаркт на миокарда, захарен диабет, бронхиална астма и други заболявания.

 

Как е открита теорията за стреса?

 

Класическата теория за стреса е формулирана през 1936 г. от канадския ендокринолог Ханс Селие, който описал физиологията на стреса от гледна точка на адаптационен синдром в три етапа.


В първия етап настъпва мобилизиране на адаптивните способности на тялото. В отговор на нарастващото ниво на тревожност, тялото включва защитни и адаптивни реакции, за да поддържа хомеостазата.


Във втория етап организмът е адаптиран към стресови натоварвания, способен е да им устои и поддържа хомеостаза поради балансирана консумация на адаптивни резерви.


В третия етап, това е фазата на изтощение, продължителното излагане на стресови фактори води до изчерпване на адаптивните възможности на организма.


На последния етап тялото губи способността си да устои на стреса, като се превръща в благоприятна почва за развитието на психични разстройства и соматични заболявания.

 

Какви психични разстройства причинява хроничният стрес?

 

Най-често срещаните психични разстройства, причинени от стрес, включват: тревожни разстройства, включително остро стресово разстройство, посттравматично стресово разстройство, паническо разстройство, фобии, депресия с различна тежест, синдром на емоционалното изгаряне.


В отговор на продължителен емоционален стрес тялото може да предизвика реакции като намалено зрение, чувствителност, нарушени двигателни функции до парализа. При изследване на пациенти с такива симптоми не се откриват органични патологии. По правило реакциите на конверсия изчезват няколко седмици или месеци след разрешаването на травматичните ситуации.

 

Хората с психопатологии, причинени от стрес, често имат суицидни мисли.


Неуспешните опити за преодоляване на стреса могат да предизвикат зависимости (алкохолизъм, наркомания, хазарт), да направят човек агресивен, склонен към „тормоз“ и „тролинг“, насилие.


Пример за това как тежкият стрес влияе върху психичното здраве е избухването на пандемията от COVID-19, при което социалната изолация, страхът от заразяване с инфекция и смърт от нея се превърнаха в отключващи фактори за психопатология.

 

Как стресът влияе на когнитивните функции и мозъка?

 

Дълго време се смятало, че хормоните имат рецептори само в периферните тъкани и не влияят върху функционирането на мозъка. Но в средата на миналия век било установено обратното: при пациентите, лекувани със синтетични хормони, се наблюдавали поведенчески и психични разстройства - т.нар. стероидна психоза.


През 1968 г. експерименти доказали чувствителността на мозъка на гризачи към глюкокортикостероиди, хормони на стреса, произвеждани от надбъбречната кора. Оттогава има много предклинични и клинични проучвания, които показват, че мозъкът е една от основните мишени на стреса.


Хроничният стрес е провокатор на мозъчна атрофия, загуба на тегло, когнитивни нарушения. Хипокампусът, който е отговорен за паметта, е най-чувствителен към излишъка от хормони на стреса.


Дългосрочното повишаване на нивото на кортикостероидите води до атрофия на хипокампуса и различни нарушения на паметта. Освен това, хроничният стрес нарушава невронните връзки, отговорни за обработката на информация.

 

Стресът уврежда сърцето и кръвоносните съдове

 

Доказан факт е връзката между силния психоемоционален стрес и артериалната хипертония. Това заболяване е често срещано сред оцелелите от война или природно бедствие.


Жертвите на артериалната хипертония често са хора с психоемоционално претоварване: ръководители на полети, надзиратели, шофьори.


Мащабно проучване на 27 000 души от цял свят показва, че стресът и депресията увеличават риска от инфаркт с 2,67 пъти.


Психологическият стрес повишава риска от миокарден инфаркт чрез няколко механизма:

 

  • увеличава сърдечната честота и нуждата от кислород;

  • свива коронарните съдове;

  • води до вредни навици като тютюнопушене, алкохолизъм и преяждане.

Интересно е, че при жените сърдечните заболявания, предизвикани от стрес, се появяват около 10 години по-късно заради защитния ефект на естрогена.

 

Как стресът понижава имунната система?

 

Функционално картината на ефекта на стреса върху имунната система е следната.


Нарушава се работата на имунните органи, включително тимуса, където узряват Т-лимфоцитите.


Неуспехът на тимуса води до навлизане на незрели лимфоцити в кръвта, които бързо умират. Това води до намаляване на имунитета и повишена податливост към инфекции.


Изследване с 144 919 души показва, че хора с посттравматично стресово разстройство са почти два пъти по-склонни да развият тежки инфекции като сепсис, ендокардит и менингит.


Сривът на имунната система при хроничен стрес също води до алергии и автоимунни заболявания, включително бронхиална астма.

 

Стресът засяга сексуалното здраве

 

Хроничният стрес провокира намаляване на половото влечение, импотентност и диспареуния.


Психосоматичната диспареуния се проявява с болка и спазми на тазовите мускули при секс. С времето се усложнява от структурни промени в гениталиите.


Проучвания показват, че жените с психосоматична диспареуния са многократно по-склонни към овариална дисфункция и хормонални нарушения в сравнение с други.

 

Как стресът допринася за диабет тип 2?

 

Стресът активира процеси, които предизвикват метаболитни нарушения — повишаване на глюкозата и липидите в кръвта, системно възпаление и инсулинова резистентност.


Хроничният стрес нарушава синтеза на кортизол и води до възпалителни процеси — основни предиктори на диабет тип 2.
В допълнение, стресът често води до физическо бездействие и преяждане, които засилват риска от заболяването.

 

Какви болкови синдроми може да предизвика стресът?

 

Индуцираните от стрес болеви синдроми включват хронична болка в гърба, фибромиалгия и различни видове главоболие.
Цефалгията често е резултат от тревожност и депресия, повишен мускулен тонус и емоционално напрежение.


Според медицинските насоки пациент с тежки стресови симптоми или суицидни мисли трябва незабавно да бъде насочен към психиатър.

 

Заключение 

 

Хроничният стрес е тих убиец, който подкопава имунната система, психиката и тялото. Разпознаването на признаците му е първата стъпка към възстановяване. 


Научете се да релаксирате, търсете професионална помощ при нужда и се грижете за психическото си здраве — то е в основата на физическото благополучие.

 

Често задавани въпроси

 

Може ли стресът наистина да причини физически заболявания?


Да, хроничният стрес променя хормоналния баланс и влияе върху имунната, сърдечно-съдовата и ендокринната система.

 

Как да разбера, че страдам от хроничен стрес?


Постоянна умора, тревожност, безсъние, чести настинки и промени в настроението са предупредителни знаци.

 

Как да намаля стреса по естествен начин?


Редовно движение, здравословно хранене, медитация, ограничаване на кофеина и дигитален детокс значително подобряват устойчивостта към стрес.

 

Статия от вестник Лечител

 

В категорията на Лечител Нервна система, стрес и депресия ще намерите натурални добавки за спокойствие, психическо равновесие и качествен сън. Формули с магнезий, витамини от група B, валериана, пасифлора, мелатонин и други. 

 

Може да откриете магазини Лечител ТУК, а при нужда позвънете или ни пишете ТУК!

Смехът е естествена реакция, която може да повлияе както на психическото състояние, така и на различни физиологични процеси. Темата за смехотерапията разглежда възможните ползи от смеха за отпускането, настроението и справянето с напрежението. В статията ще научите какво представлява гелотологията, какви са основните направления на смехотерапията и как се прилага йогата на смеха.

прочети още

Ашваганда (Withania somnifera) е една от най-популярните адаптогенни билки в аюрведичната традиция и днес се изследва интензивно заради влиянието си върху стреса, кортизола, съня, тревожността и общото психическо благополучие. Клиничните проучвания показват, че стандартизирани екстракти от ашваганда могат да подпомогнат адаптацията на организма към продължително психическо натоварване и да подобрят качеството на съня. Особен интерес представляват витанолидите – група биоактивни съединения, характерни за растението.

прочети още

Омега-3 мастните киселини са сред най-важните полиненаситени мазнини в храненето на детето, като DHA и EPA имат особено значение. DHA е структурна част на мозъка и ретината, а достатъчният прием на омега-3 е свързан с нормалното развитие и поддържането на ключови функции на организма. Данните от изследванията показват интересни връзки между приема на омега-3, когнитивните функции, вниманието и хранителния статус на децата. В тази статия ще разгледаме какво представляват DHA и EPA, защо са важни за децата, от кои храни могат да се набавят и кога омега-3 добавките могат да бъдат практичен избор.

прочети още