Суперхраните

Суперхраните са такива, които естествено концентрират в себе си важни хранителни вещества. Те осигуряват на организма много елементи, които взаимно подкрепят действието си, и предотвратяват дисбалансите, често възникващи, когато витамините и другите добавки се вземат поотделно.

Нуждаем ли се от суперхраните? Теоретично, ако нашата диета е добра, би трябвало да нямаме нужда от нищо допълнително към дневната си порция. Но могат ли дори най-съвестните от нас да кажат, че диетата им е идеална? С изтощаването на почвите, широката употреба на консерванти и други добавки към храните, с изобилието на захар, рафинирани въглехидрати и граниви растителни масла, които постоянно консумираме, никой не може да твърди това. За тези, които не искат или не могат да се откажат от тютюнопушенето, алкохола и кофеина, ежедневното приемане на суперхрани е жизнено необходимо. Дори и хората, които живеят в примитивни изолирани общества (единствените, имащи възможността да се хранят наистина здравословно), търсят специални храни за отлично здраве - продукти, богати на мастноразтворими витамини като риба, яйца и карантия, които гарантират добро възпроизводство и здраво потомство; зърнени храни за сила и издръжливост; и билки, за да се предпазят от различни заболявания.

Следващият списък не претендира за изчерпателност, а само дава няколко примера за суперхрани, които могат като цяло да бъдат приемани от всички. Билковите продукти за конкретни заболявания е най-добре да бъдат прилагани под ръководството на специалист в областта на природната медицина.

Ацерола: този плод, богат на аскорбинова киселина, осигурява на организма витамин С в съчетание с множество кофактори - например биофлавоноиди и рутин, които подобряват неговото приемане и усвояване. Витамин С, най-мощният хранителен антиоксидант, беше популяризиран от Линус Паулинг, който препоръчва консумацията на чиста аскорбинова киселина в дози до 15 г дневно при редица заболявания. Но големите количества могат да бъдат вредни за бъбреците и да доведат до дефицит на биофлавоноиди. Само умерени количества природен витамин С под формата на продукти с ацерола могат да предложат същата защита срещу заболявания без странични ефекти. 

Пчелен прашец: той се използва с успех за лечение на много заболявания като астма, алергии, менструални нарушения, запек, диария, анемия, липса на енергия, рак, ревматизъм, артрит и токсични състояния. Изследване в Грузия, където много от жителите живеят до 100 години, а някои и повече, разкри, че голяма част от тези дълголетници били пчелари, които често консумирали суров, необработен мед със всичките му "примеси" - т.е. пчелен прашец. Той съдържа 22 аминокиселини, включително и осемте есенциални, 27 минерала и пълна гама витамини, хормони и мастни киселини. Нещо повече, в състава му влизат повече от 5000 ензима и коензима. Именно наличието на ензими, много от които имат незабавен пречистващ ефект, може понякога да предизвика алергични реакции при тези, които взимат пчелен прашец за първи път. Ако това се случи, започнете с много малки дози и постепенно ги увеличете до около 1 супена лъжица дневно. Избягвайте прашец, сушен при температури над 55ºС. Пчелният прашец може да се взима на прах, капсули или таблетки, както и под формата на суров, необработен мед, какъвто трудно може да намерите на пазара.

Синьозелени водорасли, спирулина и хлорела: синьозелените микроводорасли и техните родственици спирулина и хлорела растат във вътрешноконтинентални водоеми навсякъде по света - могат да се видят като зеленикава пяна по повърхността на застояли езера и басейни. Те са били основна храна на ацтеките - сушени и поръсени върху питки. Жителите на Сахара също ядат сушена спирулина със зърнени храни и зеленчуци. Тези водорасли са богати на протеини, каротеноиди и минерали. Това прави от тях отлична суперхрана, добра добавка към диетата и полезно средство за лечение на редица здравословни проблеми. От трите основни вида водорасли спирулина най-лесно се храносмила и усвоява, защото стените на клетките й са съставени от мукополизахариди вместо несмилаема целулоза. Хлорелата изисква специална обработка, за да се подобри смилаемостта на грубата външна клетъчна стена, но е ценена заради способността й да се свързва с тежките метали и да ги извлича от организма. Смята се, че дивите синьозелени водорасли имат забележителни лечебни свойства, но могат да станат изключително токсични при определени условия. Сушенето при минусови температури може да обезвреди токсините. 

Високовитаминозно масло: Тъмножълтото масло от крави, хранещи се с бързорастяща зелена (пролетна) трева, осигурява не само витамин А и D, но и така наречения Х-фактор, открит от Уестън ПРАЙС - мастноразтворим витамин, който помага на организма да абсорбира и усвоява минералите, и подобрява калцификацията и здравето на човешките зъби и кости. То може да бъде използвано като добавка към обикновеното масло, особено през зимата и началото на пролетта.

Масло от черен дроб на треска: някога стандартно използвана хранителна добавка в Европа, то осигурява мастноразтворимите витамини А и D, които д-р Прайс открил в диетата на примитивни племена в количества 10 пъти по-големи от тези в типичната диета по негово време. Добавките с масло от черен дроб на треска са задължителни за жени, които искат да заченат и техните партньори, както и за бременните жени. За подрастващите деца също е много полезно ежедневното приемане на малки дози. Маслото от черен дроб на треска е богато също и на ейкозапентенова киселина (ЕПА) - мастна киселина, която организмът произвежда от омега-3, като важна брънка във веригата на мастните киселини, от която накрая произлизат простагландините - мощни посредници на разнообразни физиологични процеси. ЕПА е много важна за добрата функция на мозъка и нервната система. Хората, които са приемали големи количества полиненаситени масла, особено хидрогенирани, или които имат нарушена функция на панкреаса като диабетиците, може да не са в състояние да произвеждат ЕПА, което води до недостиг на важни простагландини, освен ако не консумират мазна риба или масло от черен дроб на треска. То трябва да се продава в тъмни бутилки и да се съхранява на хладно, сухо и тъмно място. Някои изследвания показват, че маслото е токсично в големи дози, така че не прекалявайте - 1 чаена лъжичка дневно е достатъчна за възрастни хора, а за деца – наполовина. 

Масло от пупалка, пореч или касис: тези масла съдържат мастна киселина, наречена гама-линоленова киселина (GLA), която организмът получава от омега-6 линолеевата киселина с помощта на специални ензими. При много хора производството и ефективността на тези ензими се влошава, особено когато остаряват. Недохранването, консумацията на хидрогенирани масла и диабетът възпрепятстват трансформирането на омега-6 в GLA. Маслата, богати на гама-линоленова киселина, се използват при лечение на рак, пременструален синдром, заболявания на гърдите, склеродермия, колит, синдром на раздразнените черва и кистозна фиброза. Те подобряват чернодробната функция и остротата на ума. 

Келп: като всички морски растения, келпът набавя на организма минерали, които се съдържат в морската вода, особено йод и микроелементи, които може да липсват в изтощените почви. За хората, които не са свикнали да включват морски водорасли в диетата си, малка ежедневна доза келп под формата на прах или таблетки е добра идея, но не прекалявайте - излишъкът на йод също води до проблеми, свързани с щитовидната жлеза. 

Сок от нони: сокът на типичния за остров Таити плод нони е ценен от полинезийците заради неговите лечебни свойства, които вероятно се дължат на съдържанието на алкалоидния прекурсор ксеронин, увеличаващ ефективността на протеините на клетъчно ниво. Сокът от нони е използван с успех за лечение на проблеми с кръвната захар, болки и травми, храносмилателни нарушения, депресия и много други състояния. Трябва да се взима на празен стомах.

Масло от пшенични зародиши: то е отличен източник на натурален витамин Е, който е най-добрият естествен защитник на клетъчната мембрана. Установено е, че натуралната форма на този витамин успешно предпазва от сърдечни заболявания.

Мая: сушената мая е превъзходен естествен източник на витамин В комплекс (с изключение на В12) и разнообразни минерали. Тя не допринася за развиването на кандида, както се твърдеше - тази гъбичка се храни с рафинирани въглехидрати, а не с мая. Някои специалисти лекуват хронична умора с помощта на добавки, съдържащи мая. 

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ