Терапия на еректилната дисфункция: причини, лечение и път към възстановяване

„Уважаеми д-р Врабчев, пиша Ви, тъй като напоследък не живеем добре със съпруга ми. Вече 10 години сме семейни с него, но след раждането на децата ни от две години насам не водим полов живот, а и двамата сме по на 33 години. Считам това за неестествено. Опитвам се да поговоря със съпруга ми, но той всячески отбягва този разговор. Може би причината за това е, че напоследък той започна да не се възбужда въобще. Не знам защо. В резултат на това е много нервен и избухлив и взе да злоупотребява с алкохола. Не, не съм пуританка, но все пак прекаляването с алкохол го убива. Мои близки ме съветват да се разведа, но аз и не помислям за това. Скъп ми е, а и децата ми го обичат. Обръщам се към Вас с молба за Вашия коментар по моя проблем“ - Силвия П., Стара Загора.

Благодаря за писмото Ви до мен, уважаема госпожо. Знаете ли, Вашият проблем е доста "чест гост" напоследък в много двойки - семейни и живеещи на семейни начала. И понеже се смята и от двете страни, че ей така ще си отмине от само себе си, за него се мълчи и не се говори. И големите неприятности, които този проблем си води "съвсем мълчаливо и незабелижимо" със себе си, никога след това не закъсняват. А тези неприятности са: алкохолизъм, побоища, разводи, че даже и самоубийства или убийства!

Абсолютно съм далеч от мисълта тук да сплашвам с черна хроника Вас и читателите! Ала дългогодишната ми практика на лекар сексолог показва, че когато между съпрузи възникне сексуален проблем и когато поради различни причини, най-напред поради невежество, а след това поради срама: "какво ще кажат хората за нас" този проблем хронифицира и се задълбочи, тогава последствията от него съвсем са пагубни и за двамата партньори - и за него, и за нея!
Ще рече, че при такъв проблем в интимния живот на двамата се помага най-добре, когато се помогне навреме! Иначе, когато нещата имат своята вече по-дълга история и се случат непоправими събития, тогава "светлината в тунела" остава само блян и нищо повече.

И така, защо един мъж започва да не се възбужда достатъчно добре, след като доскоро се е радвал на една добра ерекция? Ерекцията при мъжа е един феномен, който се осъществява благодарение на едновременното случване на редица процеси в неговото тяло и психика. За психиката ние, сексолозите, казваме: сексът не е между твойте бедра, а между твойте уши. Ще рече - нужно е едно задължително спокойствие, незатормозено от никакви ядове, битови проблеми и личностови тревоги. Още - една достатъчна предварителна настройка на съзнанието за един последващ полов акт. И още, вече при началото на половото общуване - една достатъчно добра психична полова възбуда, несмущавана от притеснения от рода на: "как ще се представя сега и как ще бъда възприет като физика, достатъчен ли е по размери членът ми!?" А най-вече - една освободеност у този мъж по отношение на най-срещаната дилема в такъв момент: "ще се възбудя ли сега от само себе си, или ще се налага да ми помагат?" Дилема, която е абсолютно несъстоятелна - тъй като вече е достатъчно научно изяснено, че ерекцията при мъжа не е един волеви процес и всичко зависи от умеятелността на партньорката му! Ще рече - каквото си направи тя самата - това и ще получи!

И тук в психиката на един мъж, преживял фиаско с ерекцията си, се настанява трайно лошото самочувствие и настроение, потисността и най-вече тревогата и опасението, че всеки следващ път ще бъде нов негов провал. Това е налице винаги когато имаме така наречената еректилна дисфункция при мъжа. Ето защо доскоро се считаше, че това смущение в половата функция на мъжа е главно на психична основа. Но в еркцията като феномен освен психиката участват още: кръвоносни съдове, сетива и нерви, задължителното наличие в организма на микроелементи, витамини, хормони. От значение е и добрата функция на хипофизната жлеза, на тестисите и простатната жлеза.

Затова, преди да се предприеме съответното лечение, трябва много внимателно да се прецизира дали причината е само психогенна, или пък има някаква органична предпоставка. А може и едновременното наличие и на двете. Затова много често в интерес на пациента е необходимо сътрудничеството на лекаря сексолог с колегите андролози, ендокринолози и невролози. Напоследък има и нещо ново - поради по-честите проблеми с високото кръвно налягане и исхемичната болест при мъжете, и то в по-млада възраст, нарасна употребата на лекарства, с които се лекуват тези заболявания. Но самите тези лекарства, немалка част от тях, смущават получаването на добра ерекция. Ето защо тогава пък се налага сътрудничеството и с колегата кардиолог, пак в интерес на пациента.

Но както вече казах по-горе - терапията трябва да започне главно с подобряване на вътрешното спокойствие и самочувствие и най-вече - подобряване на жизнения тонус на мъжа.

Както и друг път съм посочвал - велика грешка ще да е, ако само се разчита на това, което е написано в рецептата, а не се привлече съответната полова партньорка на пациента към сътрудничество за решаване на проблема! Колкото и невероятно да звучи - "светлината в тунела" е в нейните ръце, на нейните устни и в нейното сърце!

Ето защо е вярна максимата, госпожо: "няма по-добър сексолог за един мъж от една сърцата и много умеятелна жена"!
Та така, уважаема госпожо, виждате сама, че нещата не стоят така лесно, за да се решат от само себе си. Безспорно, има причина при съпруга Ви да има такъв проблем и никак не ще е зле, ако го убедите да се консултира с лекар-сексолог. 

Коментар от покойния сексолог д-р Илия Врабчев,

публикуван във вестник Лечител

Разгледайте селектираните предложения на Лечител в категорията ПОДБРАНО ЗА МЪЖЕТЕ!