Тютюнопушенето води до дисбиоза

Микробите обитават всички човешки екологични ниши, включително устната кухина, повърхността на кожата, чревния тракт и дихателните пътища. Нашият микробиом е невероятно разнообразен: съдържа повече от 10 хиляди различни вида микроорганизми. Но най-изненадващото нещо е броят на гените, които тези микроби носят: средно 360 пъти повече гени от човешките.

 

Благодарение на невероятния генетичен потенциал, микробиомът изпълнява много полезни функции и поддържа реда в тялото ни. Това обаче се случва само ако човек води здравословен начин на живот.

 

Микробиомът е много чувствителен към лошите навици, включително тютюнопушенето. Под въздействието на цигарения дим, който съдържа куп токсини, той се превръща от мирен съсед и помощник във враг на собственика си. Така възникват сериозни заболявания, борбата срещу които не е никак лесна.

 

Има няколко механизма, чрез които пушенето нарушава функционалния състав на микробиома.

 

Патогените, съдържащи се директно в самите цигари, се установяват в микробиома на пушачите.

 

С помощта на технология за секвениране били идентифицирани 15 различни класа бактерии в цигари, произведени в ЕС, включително патогени, които могат да причинят пневмония, бактериемия, стомашно-чревни заболявания, менингит, ендокардит и инфекции на пикочните пътища.

 

В тялото на пушачите макрофагите и неутрофилите се увеличават по размер и губят способността си да фагоцитират патогенни микроорганизми. Получената имуносупресия води до пролиферация на патогенни бактерии.

 

Тютюнопушенето засяга важни параметри на микробиотата, включително съдържание на кислород, pH, производство на киселина. Не всички бактерии могат да оцелеят при такива условия. Например бифидобактериите, които произвеждат бутират с противовъзпалителни и противотуморни свойства, умират при ниски нива на кислород. Много патогени, напротив, демонстрират устойчивост на димна микросреда.

 

Когато са изложени на цигарен дим, някои вредни бактерии увеличават създаването на биофилм, който ги предпазва от атаки на имунната система на гостоприемника и антибиотиците.

 

Например такива бактерии включват Streptococcus pneumoniae, причинителя на пневмококова инфекция.

 

По този начин тютюнопушенето нарушава хомеостазата на микробиотата и

 

води до преобладаване на вредните бактерии над полезните,

 

което създава благоприятни условия за възникване на възпаление. Последствията от получената дисбиоза могат да варират от развитие на пародонтит до образуване на злокачествени новообразувания.

 

Оралният микробиом понася първия удар от патогенните ефекти на амоняка и фенолните съединения, никотина и катрана, които са част от цигарения дим. Токсичните компоненти и бактериите на цигарите чрез имуносупресия, кислороден глад и други механизми нарушават нормалния състав на микробиотата на устната кухина, което води до появата на зъбни заболявания и други патологии.

 

Един от отличителните белези на здравия микробиом е разнообразието. Този показател обаче е относителен, тъй като е много важно какви видове бактерии са представени от микробиома. Оралната микробиота на пушачите е пълна с различни патогенни бактерии и в нея има много малко полезни микроорганизми. Нейните постоянни обитатели са бактерии, които са част от така наречения червен микробен комплекс. Това са микроорганизми с много висока патогенност, които се характеризират с особено агресивно действие върху пародонта и са отговорни за развитието на тежки форми на пародонтоза, водещи до кървене и болезненост на венците, подвижност и загуба на зъби.

 

Заклетите пушачи имат 90% повишен риск от развитие на пародонтит

 

Проучване с участието на 23 376 души показало, че пушенето на 15 и повече цигари на ден увеличава риска от загуба на зъби с повече от три пъти при мъжете и повече от два пъти при жените.

 

Представителите на червения микробен комплекс включват бактериите Porphyromonas gingivalis. Пушачите са много по-податливи на персистираща инфекция с P. gingivalis, отколкото непушачите. Цигареният дим създава среда без кислород, която позволява на тези патогени да растат и да се размножават и ги насърчава да създават биофилм.

 

Пушенето повишава вирулентните фактори (патогенни свойства) на P. gingivalis и други пародонтални патогени. Тези бактерии увеличават производството на липополизахариди и други токсини, които причиняват възпаление и разрушаване на здрави тъкани.

 

Оралната дисбиоза, причинена от тютюнопушенето, се свързва не само с пародонтит, но и с по-сериозни заболявания.

 

Пародонталните патогени и възпалителните фактори, които произвеждат, могат да навлязат в системното кръвообращение и да се разпространят в тялото. Те също са способни да проникнат в дихателните пътища и белите дробове със слюнката.

 

Пародонталните патогени са признати за причинители на тежки респираторни заболявания, включително пневмония, хронична обструктивна белодробна болест и астма. P. gingivalis може да участва в различни злокачествени заболявания, включително рак на белия дроб. Този патоген се намира и в мозъците на пациенти с болестта на Алцхаймер, което показва способността му да преминава през кръвно-мозъчната бариера, която разделя централната нервна система от кръвоносната система.

 

Изследванията показали, че нервната тъкан от починали хора с болестта на Алцхаймер има седем пъти по-високи концентрации на специфични за P. Gingivalis липополизахариди, отколкото здравата контролна тъкан.

 

Голямо проучване установило също обратна връзка между нивата на антитела срещу P. gingivalis в устната кухина и функцията на паметта при възрастни хора. Дългосрочният хроничен периодонтит, причинен от тези патогени, е признат за предиктор за прогресиране на когнитивно увреждане и развитие на деменция.

 

Горните и долните дихателни пътища на пушачите са жалка гледка: те, както и тяхната устна кухина, са колонизирани от голям брой патогени. В орофаринкса на пушачите има много патогенни анаеробни бактерии (Streptococcus, Veillonella), които не се нуждаят от кислород за растеж и размножаване.

 

В опушените дробове се откриват бактерии S. малтофилия, които могат да причинят кистозна фиброза, образуват биофилми и произвеждат бета-лактамази, потискащи действието на антибиотиците.

 

В дробовете на пушачите присъстват и бактерии S. marcescens – виновници за много инфекциозни заболявания, които растат върху тютюна за цигари и навлизат в белите дробове чрез тютюневи люспи.

 

Дисбиозата на дихателните пътища, подобно на дисбиозата на устната кухина на пушачите, е свързана с повишен риск от астма, ХОББ и рак на белия дроб.

 

Клинични изследвания доказват, че злокачествените новообразувания, включително белодробният карцином, имат специфична микробиота и нейното образуване започва много преди появата на рак. Учените активно изучават характеристиките на туморната микробиота и ги използват за оценка на риска от развитие на рак.

 

Канадски учени изследвали микробиома на дихателните пътища на 345 здрави пушачи и ги наблюдавали в продължение на 10 години. 18 души развили рак на белия дроб през този период. Сравнението на проби от микробиота, получени в началото на изследването, позволило да се идентифицират предикторите за образуване на белодробен карцином и да се разработи класификатор за оценка на риска от рак при пациенти пушачи.

 

Учените идентифицирали изобилие от бактерии от клас Bacilli, родовете Streptococcus и Paenibacillus като предиктори за рак на белия дроб.

 

Точността на разработената система е тествана върху кохорта от 45 пушачи. При пет човека секвенирането разкрило доказателства за туморен микробиом. Четирима развили рак на белия дроб 1,29 години след вземането на проби, а петият развил рак на белия дроб след 4,43 години.

 

Връзката между промените в микробиома и развитието на рак е толкова силна, че Американската асоциация за изследване на рака включила полиморфните микробиоми в списъка на основните отличителни белези на злокачествените неоплазми, заедно със стареенето на клетките и способността им да променят своя фенотип.

 

Чревната дисбиоза, свързана с тютюнопушенето, увеличава риска от тежки стомашно-чревни заболявания, включително болест на Крон и колоректален рак. Злокачествените новообразувания на дебелото черво причиняват около 700 хиляди смъртни случая годишно и са на второ място по разпространение след рака на белия дроб. Един от основните рискови фактори за колоректален рак е хроничното възпаление, което може да бъде свързано с нарушаване на хомеостазата на чревната микробиота.

 

Пушенето е убиец на бифидобактериите, които произвеждат бутират и други късоверижни мастни киселини с противовъзпалителни и противотуморни свойства.

 

В червата на пациентите с рак броят на тези бактерии е много по-малък в сравнение със здравите хора. Липсата на късоверижни мастни киселини, особено бутират, в тъканта на дебелото черво насърчава трансформацията на нормалните клетки в раков фенотип.

 

Цигареният дим променя състава на муцина, произвеждан от епителните клетки, което причинява възпаление и играе ключова роля в развитието на колоректален рак.

 

Пушенето е свързано с висок риск от инфекция с Clostridioides difficile, което води до широк спектър от клинични прояви, от лека диария без температура до тежък псевдомембранозен колит с фатален изход.

 

Дългосрочно проучване на 16 781 души установило, че пушачите имат 80% по-голяма вероятност да развият инфекция с C. difficile.

 

В допълнение към стомашно-чревните заболявания, микробиомът на червата на пушачите се свързва с редица системни автоимунни заболявания,

 

включително множествена склероза, ревматоиден артрит и системен лупус еритематозус.

 

Чревната микробиота поддържа хомеостазата на имунната система на гостоприемника. При дисбиоза тя излиза извън контрол и уврежда клетките на собственото тяло.

 

Промените в чревната микробиота, свързани с тютюнопушенето, са обратими: само четири седмици след спирането на тютюнопушенето има тенденция към увеличено алфа разнообразие на микробиома в сравнение с изходното ниво.

 

Има все повече доказателства, че въздействието на чревната микробиота може да повлияе на желанието за пушене.

 

Пробиотиците се считат за обещаващи лечения за никотинова зависимост

 

Bifidobacterium (бифидобактериите) изпращат сигнали от червата към мозъка чрез блуждаещия нерв, което увеличава производството на допамин в централната нервна система. Този невромедиатор е важна част от „системата за възнаграждение“; повишаването на нивото му компенсира еуфорията от тютюнопушенето и смекчава никотиновата абстиненция. В допълнение, бифидобактериите са отговорни за биосинтезата на други невромедиатори, които помагат в борбата с пристрастяването, включително серотонин.

 

Метаболитите и компонентите на бифидобактериите засягат функциите на микроглиите и функционирането на амигдалата, която играе ключова роля при формирането на емоции. Техният дефицит, наблюдаван при дисбиоза, причинява повишена тревожност, фобии и депресия, което увеличава риска от пристрастяване към никотина или прави човек неспособен да откаже пушенето. Повишаването на нивото на бифидобактериите в червата неутрализира тези ефекти.

 

Терапевтичният потенциал на пробиотиците срещу заболявания, свързани с тютюнопушенето, включително пародонтит, е доказан. Стандартните лекарства, използвани за лечение, са антибиотици, антисептици и противовъзпалителни лекарства. Тези лекарства обаче не само ефективно унищожават патогените, но и влияят отрицателно върху пародонталната тъкан. Пробиотиците нямат този недостатък. Освен това те имат мощни противовъзпалителни свойства.

 

Лекари провели проучване, включващо сто пациенти с хроничен генерализиран пародонтит. Те били разделени на две групи: първата група била лекувана с пародонтални инстилации с пробиотици и обработка на пародонталните джобове с антисептици, втората група получила само антисептична терапия. Курсът на лечение се състоял от 3-5 процедури в зависимост от тежестта на заболяването.

 

След лечението пациентите и в двете групи имали значително намаляване на пародонталното възпаление, но допълнително наблюдение показало, че комбинираната терапия с пробиотици осигурява по-дълготраен клиничен ефект. В първата група дори след шест месеца оставали ниски нива на възпаление на венците. Във втората група състоянието на устната кухина започнало да се влошава само три месеца след лечението, след шест месеца се връщало към първоначалните данни.

 

Диетата може да помогне

 

за намаляване на риска от някои заболявания, свързани с тютюнопушенето. 11-годишно проучване с участието на 35 339 жени демонстрирало обратна връзка между приема на диетични фибри и развитието на хронична обструктивна белодробна болест. При настоящи и бивши пушачи, които са консумирали повече от 26,5 грама фибри на ден, рискът от заболяване бил намален съответно с 26 и 36%.

Диетичните фибри служат като храна за чревните бактерии. Когато микробите ги изяждат, те освобождават късоверижни мастни киселини, които могат да променят имунния отговор при пневмония.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ

 

Прочетете още за Витатабс пробиотик + пребиотик, Пикногенол спрей и Ксилитоп мента!