Трънките – още един безценен дар на природата

Какво представлява трънката и защо е ценна за здравето?

По данни на Световната здравна организация броят на страдащите от различни алергии на планетата отдавна е надминал един милиард души. Счита се, че през настоящия XXI век алергичните заболявания ще се конкурират за първото място с психическите. Безспорен факт е, че огромният брой синтетични лекарствени средства, използвани в лечебната практика, оказват множество странични, вредни въздействия върху човешкия организъм, между които и редица алергични реакции. Листовките на повечето от тях, описващи страничните им реакции, са с размерите на среден по обем научен труд... Ето защо през последните години световната медицина, а и фармацевтичната промишленост, в значителна степен се преориентираха към използването на различни природни дарове, закътали в себе си по един удивителен начин безброй биологично активни субстанции с множество благотворни въздействия върху човешкия организъм. В продължение на хилядолетия тези природни дарове са били единственото оръжие, благодарение на което се е съхранил човешкият род в извечната му битка със страховитите природни сили и неизброимия брой живи същества – от бактериите до динозаврите, които безмилостно са воювали за господство на планетата.

Произход и ботаническа характеристика на трънката

Един от тези чародейни природни дарове е трънката (Prunus spinosa), принадлежаща към семейство Розоцветни (Rosaceae), което включва огромен брой растения – глог, малина, къпина, ягода, коприва, слива, череша, дюля, праскова, смокиня, черница, мушмула и т.н. Тя е предшественик на около 400 сливови растения, които са наследили значителен брой от ценните й качества. Трънката представлява храст или малко, непретенциозно дърво, достигащо до няколко метра височина. Среща се по дерета, баири, край пътищата и горите до 1200 метра надморска височина. Растението съвсем не е безобидно – черните му клони са обсипани с дълги, остри шипове, които респектират и държат на разстояние всеки натрапник. Трънката цъфти рано напролет с множество бели цветчета, които се появяват преди листата. Плодовете са сферични (около 1,5 см в диаметър), тъмносини до черни, покрити със сивкав восъчен налеп и с една костилка. Месестата им част е зеленикава, с кисело сладък вкус и много тръпчива. Плодовете узряват през ранна есен, но не окапват, а остават по клоните през цялата зима. Любопитно е, че след първите замръзи те претърпяват значителни химически трансформации, в резултат на които губят значителна част от тръпчивостта и киселинността си и стават много приятни на вкус. Аналогичен ефект се постига и при поставянето им във фризер. Трънката е любимо място за гнездене на сладкогласния славей, който с охота се похапва от плодовете й, когато всичко наоколо е затрупано със сняг. На фона на белия сняг черните, сякаш опушени клони на трънката, обсипани със сивкави плодове, са интересен и вълнуващ акцент в застиналата в зимна прегръдка природа.

Какво е лечебното действие на трънките?

Лечебно действие имат всички части на трънката – кората, корените, листата и цветовете, но най-вече – плодовете. Древните лечители са препоръчвали плодовете на трънката като ефикасно средство срещу диария и различни смущения в храносмилането.

Какъв е химичният състав на трънките?

Трънките съдържат 83 г/100 г вода, 9,4 г/100 г въглехидрати, 1,5 г/100 г протеини, 0,3 г/100 г липиди, 2,5 г/100 г органични киселини, 2 г/10 г фибри, редица важни витамини (бета-каротин, А, В1, В2, В3, С, Е) и минерали (натрий, калий, магнезий, калций, желязо, фосфор), танини, тритерпеноиди (урсолова киселина, олеанолова киселина), кумарини, флавоноиди, каротеноиди и др.

Как действат активните вещества в трънките върху организма?

Сладникавият вкус на трънките се дължи на значителното съдържание на усвоими въглехидрати – моно- и дизахариди (9,3 мг/100 г) и скорбяла (0,1мг/100 г). Сред фибрите преобладава пектинът, който подобрява чревния транзит, действа детоксикиращо и пребиотично – подпомага вегетацията и популацията на дружествената микрофлора в дебелото черво.

Значителната тръпчивост на трънките се дължи на високото съдържание на полимерните фенолни съединения – танините. Добре известното адстригенно (затягащото) действие на трънките се обуславя от танините и пектина.

Тритерпеноидите оказват множество физиологични въздействия върху човешкия организъм. Урсоловата киселина действа противовъзпалително, антимикробно и антиканцерогенно. Особен интерес се проявява към свойството й да противодейства на атрофията на мускулната тъкан. Олеаноловата киселина съдейства за понижение на артериалното налягане, противодейства на спазмите на коронарните съдове и пристъпите на аритмия.

Сред витамините сравнително високо е съдържанието на бета-каротин, витамин А и витамин С. Витамин А играе ключова роля за репродуктивните функции, здравето на очите и кожата, както и за имунната защита. Витамин С подпомага усвояването на желязото и повишава еластичността на капилярите. Между минералите относително високо е съдържанието на калий и желязо. Кумарините действат спазмолитично, антикоагулантно и антиканцерогенно. Каротеноидите и флавоноидите са мощни антиоксиданти.

Как безопасно да използваме трънките?

С профилактична и лечебна цел, както и за приготвяне на различни напитки (вино, диджестиви и др.) следва да се използват само добре узрели плодове, тъй като незрелите такива са отровни. В никакъв случай не бива да се поглъщат костилките на трънките, в т.ч. на добре узрелите плодове, както и последните да се накисват с гореща вода. В костилките се съдържат два особено токсични гликозида - амигдалин и биохимичният му предшественик пруназин.

За какво помагат трънките в народната медицина?

Освен като отлично средство срещу диария и стомашен дискомфорт, трънките се препоръчват и при нарушения в обмяната на веществата, авитаминоза, малокръвие, невралгии и др. В народната медицина те се използват като ефективно патогенно и понижаващо температурата средство.

Как се приготвя вино от трънки?

Виното от трънки се характеризира с отлични органолептични и тонизиращи свойства. То се приготвя по следния начин: добре узрелите плодове се оставят за няколко дни да позавехнат, след което внимателно (без да се разчупват костилките!) те се размачкват, разреждат се с вода в отношение 1:1 и покриват с тензух - за предпазване от насекоми и осигуряване на кислород за протичане на ферментационния процес. След началото на ферментацията сместа се прецежда, добавя се захар (300 г/л), откалява се и отлежава около три месеца.

Кулинарни приложения и напитки с трънки

Чрез настойване на трънките в джин и добавяне на захар в Англия приготвят популярен ликьор. Във Франция маринованите и недозрели плодове се използват като заменител на маслините. Една от любимите напитки в страната на баските е диджестивът от трънки, известен като Patxaran, приготвян с ракия, кафе, канела и дафинов лист.

Заключение

Трънките са истинско богатство на природата – естествен източник на витамини, минерали и антиоксиданти. Те подпомагат храносмилането, укрепват имунитета и забавят стареенето. Включването им в менюто е лесен начин да подкрепим здравето си по естествен път.

Природата ни е дала всичко необходимо – нужно е само да я чуем и използваме разумно.

Често задавани въпроси

Може ли да се ядат сурови трънки?

Да, но само след първите слани, когато загубят част от тръпчивостта си.

Безопасни ли са костилките на трънките?

Не – те съдържат отровни гликозиди и не бива да се консумират.

Какви витамини съдържат трънките?

Основно витамини А, С, Е и бета-каротин, важни за имунитета и зрението.

За какво се използват трънките в народната медицина?

При стомашни смущения, диария, анемия, авитаминоза и детоксикация.

Кога е най-добрият сезон за бране?

От септември до ноември, след първите студове.

Статия от вестник Лечител

Витамини и минерали, Детокс и черен дроб, Храносмилателна система - и още много натурални продукти търсете в Лечител!

Може да откриете магазини Лечител ТУК, а при нужда позвънете или ни пишете ТУК!