Какво представлява цитомегаловирусната инфекция?

„След направено изследване разбрах, че съм носител на цитомегаловирус. Бихте ли ми дали повече информация за този вирус? До каква степен наличието му в кръвта ще се отрази на здравето ми?” – Владимир Радев, Плевен.

За да се отговори на Вашите въпроси достатъчно пълно и най-вече какво е практически необходимо, трябва да получим допълнителни сведения. Тази информация, както и получените лабораторни резултати могат да бъдат правилно интерпретирани само от специалисти, добре запознати с някои характерни особености на инфекцията. По тези въпроси достатъчно сведения могат да се намерят в учебника „Клинична вирусология“.

Цитомегаловирусът е един от известните сега 8 човешки херпесни вируси. Той е представител на род Бета-херпесни вируси, към който се отнасят още човешките херпесни вируси типове 6 и 7, както и десетки цитомегаловируси, открити в различни биологични видове. Те се различават съществено от по-известните вируси като херпес симплекс от 1 и 2 тип и причинителя на заболяванията от варицела и херпес зостер.

Какви са характерните особености на цитомегаловируса?

Колко е разпространен CMV в човешката популация?

Важно е да се познават някои специфични техни характеристики:

Те са едни от най-широко разпространените вируси в човешката популация. Инфекциите от тях засягат населението на всички страни, раси и възрасти. Тяхната честота варира от 50-60% за страните с висок стандарт и ниво на хигиена до 100% за населението в много бедни страни. Според някои изследвания у нас честотата на цитомегаловирусната инфекция е между 60-80%.

Как се предава цитомегаловирусът?

Липсват реални условия за ограничаване на инфекцията поради високата възприемчивост на хората и основните механизми на заразяване чрез кърмата, при целувка и сексуален акт. В повечето случаи заразяването става от клинически здрави заразоносители.

Как протича инфекцията?

Заразяването рядко води веднага до клинично проявено заболяване. Обикновено се създава пожизнена инфекция в латентна форма в някои лимфоидни тъкани, която не изисква лечение.

Кога се развива заболяване (цитомегалия) и защо?

Заболяването, известно като цитомегалия, по-често се развива като реактивация на латентната инфекция при слабост на имунната система. Причина за това стават силният стрес, някои други заболявания, както и използването на имуносупресивни препарати като кортизон и антибиотици. Рискът за развитие на цитомегалия е особено голям за малките деца, които още нямат добре развита имунна система.

Как се диагностира цитомегаловирусната инфекция?

Цитомегаловирусната инфекция най-често практически се доказва чрез откриване в кръвта на специфичните антитела. Това обаче не е достатъчно за диагноза цитомегалия. При отбелязаното по-горе масово носителство на антитела в населението клинично изявената цитомегалия се доказва при не повече от 8-10% от имунокомпетентните лица, като това невинаги крие голяма опасност. Много по-сериозен е рискът за новородените деца, заразени от техните майки вътреутробно или чрез кърмата след раждането. По литературни данни най-малко 2-3% от децата се раждат заразени и развиват цитомегалия, която може да се прояви и след няколко месеца. Според някои изследвания цитомегаловирусната инфекция е доказана прr 2,4 % от децата, родени в някои наши болници. Основание за подобна диагноза дават признаци на хепатит, пневмония, ретинит и подуване на лимфните възли, съпроводени от субфебрилна реакция. При по-големи деца и възрастни подобно клинично развитие на заболяването се диагностира като инфекциозна мононуклеоза, за която е характерен и повишеният брой на моноцитите в кръвта. При тях заболяването обикновено протича леко.

Кои пациенти са в най-голям риск?

Цитомегалията представлява един от най-сериозните проблеми за имунокомпрометираните хора, каквито са болните от СПИН, от ракови и други заболявания, водещи до трайни и тежки увреждания на имунната система. Най-голяма е опасността от тази инфекция при хора, подлагани често на хемотрансфузии и особено след трансплантация на органи. При такива пациенти развитие на цитомегалия се наблюдава в 50-80% и това за много от тях е фатално. Най-висок е рискът при трансплантации на бъбреци и костен мозък. Такива пациенти задължително трябва да бъдат предварително изследвани, като е недопустимо при серонегативни реципиенти да се присажда орган от серопозитивен донор. Съществуването на варианти на вируса, особено в страни като Индия и Пакистан, създава повишен риск и от суперинфекция.

Как се доказва CMV лабораторно?

Цитомегаловирусната инфекция може да се докаже чрез изолиране на вируса в човешки фибробластни клетки, при откриване на вирусната ДНК или на уголемени (гигантски) характерни клетки в урината или лимфоидни органи. Това у нас обаче рядко се прави. Основно диагностиката се базира на доказването на специфични антитела в серума, като основно се изследват тези от класове IgG и IgM. Първите са пожизнени и присъствието им е доказателство за наличието на вирусна инфекция, която може да остава в латентна форма и да няма нищо общо с истинската етиология на заболяването. По-голяма диагностична стойност има откриването на антитела от клас IgM, които имат кратък полуживот и обикновено изчезват след 6 месеца. Тук обаче са възможни две грешки. При някои болни от цитомегалия, особено при малки деца, заболяването се развива при липса на такива антитела. Обратно, появата на антитела IgM в кръвта може да се дължи на използване на кортикостероидни препарати или антибиотици. Затова получените лабораторни резултати следва да се интерпретират съчетано с анамнестичните данни и клиничните прояви.

Как протича цитомегаловирусната инфекция и кога е опасна?

Цитомегалията може да протича с твърде разнообразна клинична картина, която зависи от засегнатия орган. Синдромът инфекциозна мононуклеоза си причинява в около 15% от цитомегаловирус, а в останалите случаи – от друг вирус, наричан Епщайн-Бар. Основание за подобна диагноза дава продължителна субфебрилна температура (до 38 градуса), подути лимфни възли, хепатоспленомегалия и увеличен брой моноцити в кръвта. Заболяването се среща по-често в детска възраст и има благоприятен изход, но продължителен възстановителен период.

Много по-опасна е цитомегалията, когато са засегнати отделни органи и заболяването протича като ретинит, пневмония, хепатит, уретрит, цистит, панкреатит или енцефалит. Тези случаи, както и всички заболявания при имунокомпрометирани пациенти изискват лечение. То е скъпо и крие някои рискове. Затова следва да се провежда в болнична обстановка и от добри специалисти, запознати с препаратите и тяхната фармакокинетика.

Коментар от покойния вирусолог проф. д-р Стефан ДУНДАРОВ,
публикуван във вестник Лечител

Заключение

Цитомегаловирусната инфекция е широко разпространено, но често неправилно разбирано заболяване. Макар при повечето хора да протича безсимптомно, тя може да бъде изключително опасна за имунокомпрометирани пациенти и новородени. Правилната диагностика, разчитането на антителата и разбирането на механизмите на реактивация са ключови за ефективното управление на риска. Ако имате съмнения или положителни резултати, потърсете специалист по инфекциозни болести или клинична вирусология.

Често задавани въпроси

Опасно ли е да си носител на цитомегаловирус?

В повечето случаи – не. Опасност има при имунокомпрометирани пациенти и бебета.

Как се предава CMV?

Чрез кърма, слюнка, сексуален контакт и близък битов контакт.

Мога ли да развия симптоми, ако вече съм заразен?

Да, при отслабен имунитет може да се активира отново.

Какво означава наличие на IgG антитела?

Преминала инфекция, често латентна и без клинично значение.

Опасно ли е за бременни?

CMV може да се предаде на плода и да доведе до сериозни увреждания — задължителна е консултация с лекар.