Д-р Валери ФИЛИПОВ: Урологичните инфекции са сред най-разпространените инфекциозни заболявания

Д-р Валери ФИЛИПОВ e уролог в УМБАЛ и ДКЦ „Софиямед“. Завършва ВМИ - гр. София, през
1986 г. Има придобита специалност по обща хирургия от 1993 г. и работа в Хирургичното отделение на МБАЛ - гр. Монтана, до 2004 г. От 2004 до 2006 г. специализира урология в Александровска болница, след което работи в УРО на МБАЛ - гр. Монтана.

• Д-р Филипов, често срещана патология ли са уроинфекциите и как се разпределят по честота във възрастовите групи?

- Инфекциите на отделителната система са едни от най-разпространените инфекциозни заболявания. Те може да започнат още след раждането. При децата уроинфекциите са на второ място след тези на дихателната система. Въпросът за честотата е важен, но поради много­образието на урологичните заболявания едно такова обобщение е много трудно да се направи. По-уместна е класификацията по нозологични единици за практиката като остри и хронични, първични и вторични. Определят се още на базата на клиничните симптоми, лабораторните и микробиологичните изследвания. Така в съображение влизат:

- анатомичното ниво на засягане – уретрити (възпаление на пикочния канал), цистити (на лигавицата на пикочния мехур), пиелонефрити (засягане на пикочните пътища и бъбреците), сепсис, предаваните по полов път инфекции при мъжете, простатит, епидидимит;
- степента на тежест на инфекцията - неусложнени и усложнени;
- съпътстващи фактори, увеличаващи риска от инфекция - задържането на урина, бъбречнокаменната болест, инфекции извън отделителната система, захарен диабет, имуносупресивно лечение, бъбречна поликистоза у възрастните, вродени малформации у децата, неоплазми, алкохолизъм, гинекологични заболявания и бременност, катетър асоциираните инфекции, такива след урологични намеси и др.;
- микробиологичните данни - вида на изолираните микробни причинители и тяхната биология, инфекциозност, патогенност – безусловно и условнопатогенни, тяхната вирулентност и контагиозност, възможността им да отделят токсини.

Пътищата на проникване на инфекцията са три - възходящ, кръвен и лимфен. По този начин инфекцията стига до бъбрека и предизвиква съответната клинична картина в съчетание с другите фактори.

• Кои са най-честите причинители на състоянието?

- Като причинители на инфекциите на отделителната система се оформят няколко групи микроорганизми: бактерии, вируси, протозои, гъби, хелминти. Бактериите биват грамположителни – стафилококи, стрептококи, и грамотрицателни – Ешерихия коли, протеус, клепсиела, ентеробактер, псевдомонас. При полово предаваните инфекции при мъжете най-чести са найсериа гонорее, микоплозми, хламидии. Това са причинителите на т.нар. неспецифични инфекции.

• Кои са симптомите, които трябва да насочат потърпевшия към лекарския кабинет?
- Симптомите при уроинфекциите са общи и локални. Обикновено започват с дизурични оплаквания, изразени в различна степен, често уриниране, парене, кръв в урината с различно интензивен червен цвят, болка в областта на засегнатия орган, температура, втрисане, отпадналост, повръщане. Тежестта на комплекса от симптоми ще определи необходимостта от амбулаторно или болнично лечение.

• Какви изследвания е необходимо да се направят за доказване на диагнозата?

- След направения клиничен преглед следва необходимостта от лабораторни изследвания - кръвна картина, урина, биохимия. Провеждат се и микробиологични тестове – даване на урина за откриване и установяване на урокултура, уретрален секрет, еякулат при съответните заболявания. Целта е доказване на причинителя и определяне чувствителността му към даден антибиотик. Назначават се и образни изследвания - ехография, венозна урография, КАТ.

• Какви са подходите за справяне с повторните изяви на уроинфекциите?

- След поставяне на точна диагноза лечението започва с широкоспектърен антибиотик като монотерапия и то може да предхожда резултата от микробиологичното изследване. Корекцията е в зависимост от повлияването от лечението и резултата от изследването. Могат да влязат в употреба като придружаващо лечение и билкови препарати и имуностимулатори. При стаза (задържане) на урината е абсолютно задължително нейното отстраняване, което ще доведе до по-голяма ефективност на лечението и ще намали вероятността от рецидиви и хронифициране.

Лечението на уроинфекцията трябва да бъде съпроводено с отстраняване на причината, която я обуславя или поддържа. То продължава до трайно стерилна урина при отзвучали клинични симптоми.

Успешното и дефинитивно лечение на уроинфекциите с последваща профилактика на причините за тяхното появяване е ключът към намаляване на рецидивите.

 

Интервю от вестник ЛЕЧИТЕЛ