Интервю с клиничния психолог Златка Михова

 

Кога една двойка трябва да потърси помощ от семеен консултант?

 

Как партньорите разбират, че не могат да се справят сами?

 

- Консултантът може да помогне при много проблеми. Те може да изглеждат леки в очите на двойките или тежки и неразрешими. Въпросът е как участниците в двойката усещат връзката си в момента. Те търсят помощ тогава, когато са готови, когато не могат да живеят постарому, а и не искат да се разделят. И се появи усещането, че не могат да се справят сами. Разбира се, трябва да са на мнение, че е възможно да живеят по-добре заедно.

 

Кога една връзка е изчерпана и може ли да бъде спасена?

 

Кои са признаците за дълбоко нарушени отношения?

 

- Зададохте ми много труден въпрос. Имам над 20 години практика като семеен терапевт и съм виждала двойки, в които ми се е струвало, че няма начин хората да останат заедно, но те полагат усилия и продължават. Работят върху отношенията си и успяват. Така че много е трудно да определя. Едно нещо, което за мен е индикатор, че връзката е сериозно нарушена, е… когато хората станат цинични един към друг. Когато вече не се жалят един друг, не им става мъчно за другия, когато го гледат как страда. Нямат порива да се погрижат за него. Предпочитат да прекарват времето си поотделно (въпреки че това само по себе си не е индикатор, че е изчерпана връзката). Като че ли тази липса на загриженост е сериозен знак, че е доста дълбока „повредата“ в отношенията.

 

Как семейната терапия помага за подобряване на отношенията?

 

Защо няма универсални съвети за успешна връзка?

 

- Не давам никакви съвети. Това, което правя, е… създавам условия и среда за диалог. Всеки може да чуе какви са потребностите на другия, какво искат партньорите. Подкрепям ги сами да намерят своите решения.

 

Значи те сами трябва да открият какво да направят, как да се променят.

 

- Да. Мога да им помогна с някои идеи. Но те не са как да променят отношенията си, а по-скоро са идеи как да се създадат условия, за да могат да се променят и отношенията. Но дали ще има промяна, или не, в каква посока ще тръгнат, това само участниците в двойката могат да „напипат“ на принципа на пробите и грешките. Никога няма готови отговори, които да са валидни и за следващата двойка.

 

Как негативната комуникация разрушава връзката?

 

Кои конфликти най-често разделят двойките?

 

- Е, този въпрос е още по-труден за отговор, защото може да са много различни причините, но ако трябва да се направи някакво обобщение, мисля, че един от проблемите, поради който много често идват, е негативното общуване. Говоря за обидите, критиките, обвиненията. Колкото и да се обичат двама души, колкото и да искат да са заедно, изследванията много ясно показват, че негативната комуникация убива връзката. Никоя любов не може да издържи дълго време на критики, на обиди и обвинения, дори заплахи от типа „Тръгвам си. Махам се“.

 

Другото са скандалите, защото те изчерпват емоционално хората. Водят до натрупване на умора и разочарование. Предателството също е причина.

 

Защо предателството и липсата на подкрепа оставят емоционални рани?

 

Какво представлява „раната на привързаността“?

 

- Много често като предателство се приема, ако единият не подкрепи другия в спор. Да кажем, свекървата обижда снахата, а нейният съпруг не я подкрепя. На страната на майка си е. Няма как жена му да не се чувства наранена и много често с години не може да забрави и прости такъв инцидент. Ние, психолозите, наричаме това „рана на привързаността“. Самата връзка е травмирана. Трябва специално да се лекува. Като всички рани. Понякога тя хваща коричка отгоре, но продължава да трупа гной отдолу. Имала съм двойки, в които има изневяра, тя не е „отработена“ и 7 години по-късно партньорите се мъчат да заздравят връзката си. Карат се по всякакъв повод, но това, което отравя взаимоотношенията им, си остава раната отпреди години.

 

Могат ли различията във възпитанието на децата да разрушат връзката?

 

Как възниква борбата за власт в семейството?

 

- Разбира се. Въпреки че обикновено ако хората не могат да се разберат, да постигнат компромис, аз бих заподозряла по-дълбоки проблеми. Например това, че прекалено много и двамата държат всеки да е прав (получава се борба за власт в семейството). Може също така да означава, че всеки от двамата чувства, че другият не го уважава достатъчно. Мислят си, че ако не настояват на своето, все едно са унизени. Наблюдава се грандиозен конфликт, провокиран от нещо дребно, битово. Имаме така наречената поляризация. Колкото повече единият родител е мек към детето, толкова повече другият е твърд. А в действителност и двамата желаят доброто на своя наследник.

 

Как кариерното развитие влияе върху семейните отношения?

 

Може ли неравностойният принос да доведе до конфликт?

 

Имаме следната хипотетична ситуация: През годините единият партньор се издига много високо в кариерата за сметка на другия. Може ли да се стигне до конфликт? Единият да изпитва завист към партньора си, да се чувства нисшестоящ? Какво може да се направи в подобна ситуация?

 

- Аз бих задала въпроса как така се е получило, че в продължение на години единият е направил кариера, както вие казвате, „за сметка на другия“. Защото самата дума „за сметка“ означава, че за вас самата това не е ок. Може да се окаже, че двамата предварително са се разбрали и за единия партньор е важно да израства в професията си, докато за другия е важно да го подкрепя, да осигурява тила, семейния уют. Въпросът е доколко се уважава приносът на всеки един от тях в придвижването напред. Ако обаче този, който не е правил кариера, е недоволен, трябва да се запитаме как се е получило така, че години наред е бил недоволен, а нищо не се е променило.

 

Споразумението между съпрузите кой прави кариера е отговорност и на двамата. Понякога това се случва тогава, когато единият отстъпва, приспособява се, трупа мълчаливо недоволство или го проявява, но по неясен начин. В един момент просто избухва. Казва: „Разделяме се“. И партньорът му не може да разбере какво се случва. Отговорността на единия е да е чувствителен към потребностите на другия, но и другият е отговорен да заяви потребностите си. Няма жертви. В съпружеските отношения, като изключим темата за насилието, отговорността за случващото се винаги е и на двамата.

 

Какво трябва да направи жертвата на домашно насилие?

 

Как насилието влияе върху децата и семейството?

 

- Е, сега уцелихте изключително сложен въпрос. Много са причините, за да се появи насилието в семейството, за да се стигне дотам хора, които се обичат, да се нараняват физически, емоционално, сексуално. Да. Има случаи, в които мъжът смята, че жената му е подчинена, и когато тя не му се подчинява, той мисли, че е в правото си да я удря. В тези случаи ние, фамилните терапевти, много трудно можем да направим неща, защото става въпрос за доста дълбоки възгледи, които не се променят. В такъв момент жената трябва да се обърне към специализирани организации, които подкрепят жертвите на насилие. В Анимус.

 

Има нещо важно, което искам да подчертая – за децата не е добре в семейството да има насилие, дори то да не е упражнено върху тях. Работейки с възрастни хора, свидетели на насилие като малки, виждам, че дори да са били в друга стая, те чуват и се страхуват. Оказало им е много дълбоко въздействие върху емоционалното и социалното развитие. Разбирам колко е трудно на жена, жертва на насилие, да потърси помощ, но в ролята й на родител, ако иска да предпази децата си, да не допуска насилие, е част от отговорността на родителя. Не може да каже „аз нищо не мога да направя“. Ако остане в ролята на жертва, тя не е добър родител.

 

Има двойки, в които мъжът не иска да извършва насилие, не смята, че му се полага по право. Казват ми: „Не исках, но загубих контрол“. С тях може да се работи, ако партньорите желаят да останат заедно.

 

Какви са основите на здравата и успешна връзка?

 

Какво означават „достъпност“ и „респонзивност“?

 

- Мисля, че всички лесни и универсални съвети могат да проработят, могат и да се провалят. Проблемът е, че каквото и да ви кажа, хората ще го прочетат така, както искат да го прочетат. Бих могла да ви дам някои ориентири…

 

От изследванията знаем някои неща, които са важни за добрата връзка. Основните са „достъпност“ и „респонзивност“. Достъпността означава, че когато някой има трудности или изпитва радост и иска да сподели, партньорът му е достъпен – по телефон или на живо. Дори да се занимава с нещо на компютъра, е готов да прекъсне работата си и да изслуша половинката си. Не казва: „Сега имам по-важна работа“.

 

Респонзивността е начинът, по който се откликва. Партньорът може да се откъсне от работата си за малко, да спре да гледа мач или филм и да каже „Разкажи ми“, но когато му разкажете за своя успех, голяма радост, той да ви каже: „Е, голяма работа, какво толкова!“. Или ако жената се оплаква: „Ох, колко се изморих“, да чуе: „От какво си изморена? Та ти кой знае какво не вършиш“.

 

Това е чиста проба обида и омаловажаване.

 

-  Да. Няма откликване, няма съпреживяване с другия. В основата на добрата връзка са достъпността и адекватното откликване. Ако една жена например постоянно е на „второ място“ спрямо футболните мачове и работата на мъжа си, тя не се чувства оценена и обичана. Това не може много дълго да продължи.

 

Хората започват да се разочароват и да реагират по различен начин – или се затварят в себе си, охладняват към партньора, или за да предизвикат отклик, за да получат достъп до партньора си, започват да мрънкат, да викат, да обиждат в опита си да получат внимание. Поведението не е незряло, то е естествена реакция на човек, който се чувства отхвърлен.

 

Другото, което разбива една връзка, са заплахите, критиката, подигравките. Доказано е с редица изследвания.

 

Защо да обичаш един човек, който те изтезава при всеки възможен случай?

 

- Да. Въпреки че някои казват: „Ние много се караме, но и много се обичаме“. Но това е до време. В един момент караниците незабележимо започват да преобладават над моментите на обич и хората се разочароват един от друг.

 

Чак на трето място за успешна връзка идва комуникацията, която вие предложихте – с писмата например. Трябва да има ясно заявяване на собствените потребности и емоции.

 

Защо уважението е основата на всяка здрава връзка?

 

Как взаимното уважение укрепва отношенията?

 

- Уважението, зачитането – да, защото човек не може да живее без самоуважение, а никой не може да поддържа самоуважение, ако не се вижда уважаван от другите. Партньорите се чувстват добре заедно, когато взаимно си уважават труда, емоциите, проблемите, потребностите, интересите, без да ги мерят чии са по-значими.

 

Интервю, публикувано във вестник Лечител

 

Заключение

 

Здравата връзка се изгражда чрез уважение, емоционална подкрепа, открита комуникация и взаимно зачитане. Интервюто със Златка Михова показва, че дори сериозните конфликти могат да бъдат преодолени, когато партньорите са готови да работят върху отношенията си. Негативната комуникация, липсата на подкрепа и емоционалното отчуждение са сред най-честите причини за разпад на връзките, но осъзнаването на проблема е първата стъпка към промяната.

 

Ако усещате напрежение, липса на разбиране или повтарящи се конфликти във връзката си, не отлагайте разговора и търсенето на професионална помощ. Понякога именно навременната подкрепа спасява отношенията.

 

Често задавани въпроси за уважението и здравата връзка

 

Как да разберем, че връзката има нужда от семейна терапия?
Когато партньорите усещат, че не могат сами да решат конфликтите си, комуникацията е нарушена и напрежението се натрупва, семейната терапия може да помогне.

 

Кои са най-честите причини за проблеми във връзката?
Най-честите причини са негативната комуникация, критиките, липсата на уважение, предателството и емоционалното отчуждение.

 

Може ли една връзка да бъде спасена след изневяра?
Да, но само ако и двамата партньори са готови да работят върху доверието и емоционалните рани, които са останали след предателството.

 

Защо уважението е толкова важно за здравата връзка?
Уважението поддържа самочувствието, чувството за сигурност и емоционалната близост между партньорите.

 

Какво означава „респонзивност“ във връзката?
Това е способността на партньора да откликва с разбиране, внимание и емоционална подкрепа, когато другият има нужда да бъде чут.

 

Как стресът води до отчуждение във връзката?
Продължителният стрес често кара партньорите да станат раздразнителни, затворени и емоционално недостъпни един за друг. Когато напрежението не се овладява, комуникацията се влошава, а близостта постепенно изчезва. Затова е важно двойките съзнателно да намират време за почивка, разговори и споделени моменти, които намаляват стреса и помагат да запазят връзката си здрава.

 

Хранителни добавки за нервна система и стрес в Лечител!

 

Може да откриете магазини Лечител ТУК, а при нужда позвънете или ни пишете ТУК!