Децата: В играта е такова, каквото се чувства

Какво представлява играта според Виготски?

Класикът на детската психология Лев Виготски смята, че играта е въображаема реализация на детските желания, които са само илюзорни и неосъществими. Същността на играта е не малчуганът да изпълни конкретно желание, а обобщен събирателен образ. Ето защо играта има познавателно, емоционално и двигателно значение.

Защо детето може да бъде „такова, каквото се чувства“ само в играта?

Само в играта детето може да бъде такова, каквото се чувства. То твори закони, за да ги нарушава, защото играта в измислена ситуация е всъщност игра с правилата. Според психологията няма игра там, където няма отношение на детето към правилата. Това, което в реалния живот съществува незабележимо, в играта е подчинено на строги правила и отношения. В играта детето е свободно да прави, каквото желае, но тази свобода е илюзорна.

Как играта развива социални умения и съпричастност?

Децата са родени актьори, а чрез играта те придобиват опит, и то социален. Разменяйки ролите си, те разбират поведението на другите, учат се на съпричастност, упражняват се в модули на успешно поведение. При по-малките деца играта е тяхната работа – това е основната дейност, която извършват. Чрез нея те активно опознават заобикалящия ги свят. В спонтанната им игра се отразяват детските впечатления, чувства и страхове, породени от сблъсъка със света на възрастните.

Защо играта се подчинява на закономерности и правила?

Играта се подчинява на строги закономерности.

Различните видове игри са в зависимост от психичната зрялост на детето и различни аспекти на детските интереси. Според специалистите делим игрите на следните основни видове:

Какви са основните видове детски игри?

1. Сензомоторни игри

Движейки се – тичайки, скачайки, играещ с топка, търкаляйки се, малчуганът успява да се освободи от натрупаното напрежение и да изрази отношението си към значими за него лица или събития.

2. Игра на превъзходство

С нея малките влизат в отношения на конкуренция помежду си, себеутвърждават се и развиват собствената си самооценка.

3. Игра на боричкане

Блъскане и събаряне – побоищата са по-характерни за момченцата, но се срещат и при момичетата, придружени със скубане, драскане, хапане…

4. Социална игра

Тази категория е по-особена и се разделя на различни периоди в зависимост от зрелостта на детето.

Какво казват различните изследователи за същността на играта?

Различните изследователи разглеждат играта от различни ъгли и по този начин обогатяват представите ни за нейната същност. Според Бейтсън играта може да се разглежда като метакомуникация – особен вид символно взаимоотношение. Детето се отнася към играта напълно съвестно и сериозно, съзнавайки нейната формалност и несериозност.

За Виготски и Елконин играта е основна дейност на детето, която носи радост и удоволствие, тя е смислено натоварване и допринася съществено за когнитивно и емоционално развитие на детето.

Какви компоненти съдържа всяка детска игра?

От друга страна, играта съдържа няколко основни компонента – сюжет, съдържание, ролеви отношения, игрова ситуация, игрово действие.

1. Самотна игра – децата играят самостоятелно, без да обръщат внимание на околните.

2. Наблюдение – самото дете наблюдава играта на околните.

3. Паралелна игра – децата играят една и съща игра с еднакви играчки, но не си взаимодействат.

4. Асоциативна игра – децата общуват помежду си, разменят си играчки, но като че ли не играят една и съща игра.

5. Кооперативна игра – децата играят заедно, помагат си или си разменят реда, изпълняват общи правила.

Често задавани въпроси

Защо играта е толкова важна за детето?

Тя е естествен механизъм за учене, чрез който децата развиват мислене, емоционална интелигентност и социални умения.

Каква е ролята на възрастните в детската игра?

Възрастните трябва да създадат безопасна и вдъхновяваща среда, но не и да контролират играта – тя принадлежи на детето.

Как да разпознаем кога играта помага на детето да се развива?

Когато детето проявява радост, въображение, участие и сътрудничество – това е знак, че играта е пълноценна и полезна.

Заключение

Играта е не просто забавление – тя е огледало на вътрешния свят на детето. В нея то преживява радост, свобода и разбиране на себе си и другите. Именно в играта детето е такова, каквото се чувства – свободно, креативно и истинско.

Нека не отнемаме тази свобода – а да я подкрепим, като им дадем време, пространство и въображение.

Статия от вестник Лечител

За детското здраве - напълно натурални и дозирани за крехкото здраве на малчуганите хранителни добавки от Лечител в категорията За децата!

Може да откриете магазини Лечител ТУК, а при нужда позвънете или ни пишете ТУК!