За райския газ без смях

Става дума за химично съединение с названието диазотен оксид. Негов откривател е английският свещеник, по съвместителство химик, естествоизпитател и член на Лондонското кралско дружество, Джоузеф Пристли. Апропо, той открива и кислорода, с което се поставя началото на серия от грандиозни открития в химията, биологията, медицината и физиологията. През 1772 година Пристли получил този необичаен газ със силен мирис и сладникав вкус чрез нагряване на смес от железни стружки и азотна киселина и му дал витиеватото и интригуващо название „дефлогистониран нитрозен въздух“. През 1799 година от откритието на Пристли се заинтересувал неговият сънародник – 21-годишният бъдещ знаменит химик Хъмфри Дейви. Той изпитал върху себе си действието на този необичаен газ, откривайки редица негови физиологични въздействия: приповдигнато, почти еуфорично настроение, непреодолим смях, опиянение, премахване на болестното усещане и повишаване на двигателна активност. В резултат откритият от Пристли газ получил названието „веселящ газ“ (laughing gas). Дейви бил така обсебен от опитите си с веселящия газ, че в книга с обем от близо 600 страници подробно описал неговите свойства и въздействия. Той горещо агитирал и своите приятели да изпитат удоволствието от неговото действие. През същата 1799 година английският поет от епохата на романтизма Робърт Сауди ентусиазирано споделя: „Сигурен съм, че въздухът в рая трябва да е същият като този чудодеен газ на удоволствието и насладата“. Така веселящият газ се сдобил с още едно название – „райски газ“.

 

Любопитно е, че от веселящите свойства на газа първи се възползвали пътуващите артисти. Той бил разпръскван незабелязано в тълпата от зрители, предизвиквайки сред тях бурен смях и невероятно оживление. Е, въздействието на газа се разпространявало и върху артистите, в резултат на което и артисти, и зрители се превивали от неудържим смях.

           

Анестетичните свойства на веселящия газ – способността му да тушира болката, за първи път през 1844 година изпробвал американският зъболекар Хораций Уелс. Дотогава ваденето на зъб била невероятно болезнена процедура. По време на нея няколко души държали главата на клетия пациент, комуто оставала единствената възможност да крещи неудържимо от ужасната болка. При първата публична демонстрация на приложението на газа Уелс очевидно употребил по-малка доза, в резултат на което действието на газа се преустановило преди завършването на операцията. Излизайки преждевременно от анестезията пациентът закрещял от болка, а присъстващите... се превивали от смях. Вторият публичен експеримент също завършил с фиаско. Зъболекарят употребил значително по-висока доза газ, в резултат на което пациентът едва не починал. Разочарован, Уелс се отказал от употребата на злополучния газ. Делото му обаче успешно продължил колегата му Мортън, който се сдобил със славата на първооткривател на чудодейния анестетик. Уелс се опитал да получи признание за приоритет в неговото използване, но безуспешно. През 1961 година английски лекари за първи път използвали райския газ в акушерската практика – за намаляване на болката и в качеството му на анксиолитик, премахващ страха и безпокойството и улесняващ заспиването.

 

В наши дни

 

диазотният оксид се използва в медицината като леко седативно и болкоуспокояващо средство в стоматологията и при леки хирургически интервенции

 

Обикновено в съчетание с кислород – за предотвратяване на развитието на хипоксия (кислородна недостатъчност). Под абревиатурата E942 диазотният оксид се използва и в хранителната промишленост – най-често като пропелант в някои аерозолни контейнери, например за бита сметана. Намира приложение и в двигателите с вътрешно горене и ракетните двигатели (като допълнителен източник на кислород) за увеличаване на мощността им. 

  

Сред европейските, а и сред нашите тийнейджъри райският газ е добил славата на лек, легален и „безобиден“ наркотик, който се използва за повдигане на настроението и за развлечение. Като правило газът се вдишва през балони, които се пълнят от капсули, в които той е компресиран под високо налягане.  

           

Многобройни наблюдения по категоричен начин доказват, че вдишването на райския газ води до привикване,

 

както и при другите наркотици. След няколко приема се развива устойчиво привличане. Всъщност газът не води до физическа зависимост и при преустановяване на неговия прием не се наблюдава мъчителна абстинентна криза. Зависимостта към райския газ се формира на психическо ниво и справянето с патологичното привличане изисква компетентна медицинска помощ.

          

В резултат от формирането на зависимостта от този своеобразен наркотик се наблюдават следните нелицеприятни симптоми: главоболие, главозамайване, безсъние, необясним страх, припадъци. При продължителен прием са възможни провали в паметта и нарушения на когнитивните функции. Нерядко се наблюдава атрофия на езика – потърпевшият не може да говори разбираемо. При липса на поредната доза той изпада в депресия, отказва да общува с близки и приятели, става унил и отчужден. Единствената мисъл е откъде да си набави поредната доза „допинг“.  

           

Разпознаването на употребилия райски газ е твърде просто. При еднократен прием (или рядка употреба) той е с неестествено приповдигнато настроение, смее се безпричинно и е склонен към неразумни и авантюристични постъпки. След време обаче се наблюдава мигренозен пристъп и склонност към агресивни действия. При системно използване на газа се наблюдава психическа и емоционална нестабилност, провали в паметта, отслабване на слуха, тинитус (усещане за бръмчене при отсъствие на външен шум), нарушения на речта, нестабилност в походката и пр. 

 

По категоричен начин е установено, че редовното вдишване на райски газ може да предизвика редица негативни въздействия: да доведе до дефицит на витамин В₁₂; потискане на дишането, водещо до задух и хипоксия; спад на кръвното налягане; нарушения на сърдечния ритъм; понижение на интелектуалните способности и паметта; както и да формира благоприятна почва за развитие на възпаление на белите дробове, ангина и различни видове онкология. Като своеобразен бонус е сериозното нарушение на еректилните функции.  

 

Дефицитът на витамин В₁₂ може да доведе до развитие на анемия, проявяваща се в хронична умора, спад в капацитета на имунната защита, смущения в дейността на централната нервна система и пр. Наблюдават се сериозни сривове в настроението, халюцинации и склонност към суицизъм. От хипоксия страдат всички органи и системи на организма – централната нервна система, мозъкът, сърцето, кръвоносните съдове и т.н. В резултат на хипоксията мозъчните клетки умират само след 2-3 минути.

 

Едно от страшните последствия от употребата на райския газ е смъртният изход

 

Причина за това може да е настъпила сърдечна, полиорганна или белодробна недостатъчност или интоксикация. За съжаление, райският газ има лошият навик да се акумулира в организма, което води до дълбоки нарушения в неговото функциониране. Особено потърпевш е костният мозък, чиято структура и функции търпят сериозни изменения, което води до поява на конвулсии и паралич.  

 

Употребата на райския газ крие и един особено сериозен риск. При вдишването му директно от патрона (за по-голяма тръпка), тъй като газът е изключително студен, е налице голяма опасност от измръзване на носа, устните, езика и гласните струни. При няколко последователни вдишвания, поради липса на кислород, може да се предизвика рязка хипоксия, загуба на съзнание и да се стигне дори до летален изход.

 

На широката публика е известно, че т.нар. глобално затопляне се дължи главно на въглеродния диоксид и метана, които разрушават озоновия слой в атмосферата, предпазващ земната повърхност от високоенергийните ултравиолетови лъчи, идващи от Космоса. Всъщност оказва се, че диазотният оксид допринася почти 300 пъти повече за това от въглеродния диоксид. Според американският учен Доналд Дж. Уебълс от университета в щата Илинойс диазотният оксид заслужава много повече внимание от това, което му се отделя в тази връзка. Счита се, че около 30% от съдържащия се в атмосферата диазотен оксид е резултат от човешката дейност.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ