Загубата на любим човек ускорява стареенето

Загубата на близък човек като например член на семейството ви може да ви накара да стареете по-бързо, показа ново изследване на Училището по обществено здравеопазване „Мейлман“ при Колумбийския университет и Колумбийския център по стареенето „Бътлър“ в САЩ. То открило, че хората, които са загубили родител, партньор, брат/сестра или дете, демонстрират признаци на по-напреднала биологична възраст в сравнение с непреживелите подобни загуби.

 

Биологичното стареене е постепенното влошаване на функцията на вашите клетки, органи и тъкани, което води до увеличен риск от хронични заболявания. Учените измерват този тип стареене с помощта на ДНК маркери, известни като епигенетични часовници.

 

„Малко изследвания са разглеждали как загубата на любим човек в различни фази от живота засяга тези ДНК маркери – казва Алисън Айело, професор по здраве и дълголетие в Катедрата по епидемиология на медицинското училище и водещ автор на проучването. – Нашето изследване показва силни връзки между загубата на любими хора в хода на целия живот, от детството до зряла възраст, и по-бързото биологично стареене в Съединените щати.“

 

Резултатите сочат, че влиянието на тази загуба върху стареенето може да се наблюдава много преди средна възраст и да допринася за разлики в здравето между отделните расови и етнически групи.

 

Изследователите използвали данни от Националното лонгитудно проучване на здравето от юношеството до зряла възраст, започнало през 1994-95 година. То проследявало участниците от годините на пубертета до средна възраст.

 

За да измерят загубата на семейни членове през детството или юношеството от лонгитудното изследване, Айело и колегите й проследили участниците през различни вълни на изследването и времеви периоди на стареене. При първата вълна били анкетирани 20 745 юноши от 7 до 12 клас, мнозинството от които на възраст от 12 до 19 години. Участниците били проследени от тогава до сега. Петата вълна била между 2016 и 2018 година, и при нея били проведени интервюта с 12 300 от първоначалните участници. При тази последна вълна хората били поканени за допълнителен домашен преглед, при който били взети кръвни проби от почти 4500-те посетени участници за ДНК тестове.

 

Изследователите разгледали загубите, претърпени в детството или юношеството (до 18 години) и в зряла възраст (от 19 до 43 години). Те отчели и броя на загубите, преживени в този период от време. Биологичното стареене било оценено на базата на ДНК метилирането на кръвта чрез използване на епигенетични часовници, включително DunedinPACE, разработен от колегата на Айело в Центъра по стареенето и съавтор на изследването Дан Белски и сътрудниците му от Университета „Дюк“.

 

Близо 40% от участниците претърпели поне една загуба на възраст между 33 и 43 години. Загубата на родител била по-честа в зряла възраст, отколкото в детството и юношеството (27% срещу 6%). По-голям процент участници от африкански (57%) и латино (41%) произход били преживели поне една загуба в сравнение с тези от бялата раса (34%).

 

Хората, които били претърпели две или повече загуби, имали по-напреднала биологична възраст според няколко епигенетични часовника. Преживяването на две или повече загуби на зряла възраст било по-силно свързано с биологичното стареене, отколкото само на една загуба, и връзката била значително по-силна в сравнение с липсата на загуби.

 

„Връзката между загубата на любими хора и проблемите със здравето през целия живот е добре установена – отбелязва Айело. – Но някои етапи от живота може да са по-уязвими на здравните рискове, свързани със загубата, и натрупването на такива загуби изглежда е съществен фактор.“

 

Така например загубата на родител или брат/сестра в ранен етап от живота може да е много травматична, често водейки до психични и когнитивни проблеми, по-висок риск от сърдечни болести и по-голяма вероятност от ранна смърт. Загубването на близък член от семейството на всяка възраст носи рискове за здравето, а многократните загуби могат да увеличават риска от сърдечни заболявания, смърт и деменция, като въздействията може да са трайни или да станат очевидни дълго време след събитието.

 

Авторите на изследването подчертават, че макар че загубата на всяка възраст може да има дълготрайни ефекти върху здравето, те може да са по-тежки в ключовите периоди на развитие като детството или ранния пубертет.

 

„Все още не разбираме напълно как загубата води до влошено здраве и по-висока смъртност, но биологичното стареене може да е един механизъм, както предполага изследването ни. Бъдещите проучвания трябва да се фокусират върху намиране на начини за намаляване на непропорционалните загуби при уязвимите групи. За тези, които преживяват загуба, предлагането на ресурси за справяне с нея и преодоляване на травмата е от съществено значение“, заключава Айело.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ