Защо диагнозата „бронхиална астма“ толкова често се оказва грешна?

Колко разпространена е бронхиалната астма и колко често се диагностицира погрешно?

Бронхиалната астма засяга около 300 милиона души в света и 25 милиона в САЩ. Само в Америка всеки 12-и човек е с тази диагноза. Канадско изследване твърди, че значителна част от случаите на диагностирана астма са грешни.

Какво показва канадското изследване за грешната диагноза бронхиална астма?

Учени под ръководството на пулмолога проф. Шон Аарон в Отавския университет и болница проследил 613 болни с бронхиална астма за 5 години. Изследователите провели нови изследвания за потвърждаване на диагнозата, като използвали пневмотахомер (апарат за измерване на максималната обемна скорост на въздушния поток при форсирано издишване и вдишване), спирометрия (измерване обема на белите дробове) и серия провокиращи бронхите проби за мониторинг на симптомите на бронхиална астма. Те изключили наличието на бронхиална астма при 33,1% от хората. При 12 участници открили други сериозни сърдечни и белодробни заболявания, които погрешно били определени като бронхиална астма. Установили, че 80% от пациентите с грешна диагноза приемали лекарства, като 35% го правели ежедневно. Над 90% от пациентите без симптоми на астма прекратили безопасно приема на медикаменти в продължение на година.

Какво се случва с пациентите след спиране на лечението за астма?

Здравето на болните, при които не открили симптоми на заболяването, не влошили състоянието си след спиране на лекарствата. При 28% от хората, за които астмата не била потвърдена, не били открити нарушения на дихателната функция, а само дребни проблеми като алергия и стомашни киселини.

Защо в толкова много случаи диагнозата бронхиална астма не може да бъде потвърдена?

Учените посочили две причини за невъзможността да бъде потвърдена диагнозата бронхиална астма при 33% от участниците. Едната е спонтанната поява на бронхиална астма, която е възможен вариант при 11,8% от случаите, докато при останалите става дума за грешна диагноза.

Използват ли се достатъчно обективни методи за диагностика на астма?

Изследването показало, че след поставяне на диагнозата над 49% от пациентите не били подложени на обективни диагностични процедури с използване на пневмотахометър, серия провокиращи бронхите проби или спирометрия.

Както отбелязал Ш. Аарон, лекарите не могат да докажат захарен диабет без проверка на нивото на глюкоза в кръвта – а как поставят диагноза бронхиална астма, без да използват спирометрия?

Как забавянето на диагнозата или хипердиагностиката водят до грешно лечение?

Факт е, че бронхиалната астма затруднява практикуващите лекари и води до грешни диагнози и лечение. Най-често има проблем с факта, че заболяването не се открива навреме или се подменя с друго, като пациентите не получават своевременна терапия. Тогава болестта прогресира и води до хронична форма, развитие на тежки усложнения и инвалидност.

В лекарската практика се наблюдава и хипердиагностика на бронхиалната астма. Най-често грешна диагноза се поставя на болни с ХОББ, трахеобронхиална дискинезия, бронхоектатична болест, хипервентилационен синдром, карциноиден синдром, тумори на дихателния апарат и др.

Може ли бронхиалната астма да бъде имитирана от психогенни състояния?

Такива псевдоастматични пристъпи са възможни при болните с неврози и психически заболявания като шизофрения. При дихателна невроза се наблюдава недостиг на въздух и невъзможност да се вдишва дълбоко. Дишането се учестява, става форсирано - т.е. повяват се признаци на хипервентилационен синдром. За разлика от бронхиалната астма, при болните отсъстват характерни физикални изменения на белите дробове, функционални признаци на бронхиална обструкция, а бронхолитичните медикаменти не помагат. Дихателни неврози понякога се развиват след прекарани по-рано заболявания на дихателните органи.

Как трахеобронхиалната дискинезия и рефлуксът имитират астма?

Кашлицата е главен симптом на трахеобронхиалната дискинезия. Тя има клинични особености: резистентна е към терапия, появява се на пристъпи, има битонален тембър, практически е без мокрота. Кашлицата се провокира от промяна на позата (резки наклони или обръщания на главата), форсиране на дишането както при издишване и вдишване, при смях, напрежение, постъпване на студен въздух в горните дихателни пътища, поглъщане на груба храна, течности (особено студени) или голям залък. Често при кашличния пароксизъм се появяват световъртеж, задух и неволно уриниране.

Гастроезофагеалната рефлуксна болест може да имитира симптомите на бронхиална астма (особено нощните) и да се среща при болните от бронхиална астма. Това влошава протичането на астмата и според статистиката се среща при 25% от случаите. Сред пациентите с нощни симптоми на астма тази болест се среща в 60% от бол­ните. Рефлуксът се съпровожда от кашлица, повръщане и нерядко задух, което напомня бронхиална астма. За потвърждаване на диагнозата е необходимо ендоскопско изследване. Фиброгастроскопията и типичната анамнеза на пораженията на стомаха и хранопровода позволяват да се изключи бронхиална астма, независимо от изхвърлянето на храна в дихателните пътища. 

Защо диагностицирането на бронхиална астма при деца е особено трудно?

Астмата се отличава с многообразни клинични и функционални прояви, свързани с възрастта на детето, особености на протичането на заболяването, възможни съчетания с други бронхо-белодробни болести и не само с тях. Сред алтернативните диагнози в детска възраст се нареждат заболявания като муковисцидоза, първична целиарна дискинезия, първичен имунен дефицит, вродени пороци на дихателните органи и сърдечно-съдовата система, аспирация с чуждородни тела.

В ежедневната педиатрична практика често се използва диагнозата „астматичен бронхит” дори при типична астма - в това число и при децата на подрастваща възраст. Трябва да се знае, че астматичният бронхит е вариант на астмата, присъщ за децата в ранна възраст, при който преобладават вазосекреторните нарушения. Подмяната на диагнозата на опасното заболяване „бронхиална астма” със смекчената „астматичен бронхит” успокоява родителите на бол­ното дете и дезориентира самия лекар. Използването на друго заболяване нерядко води до закъсняла диагностика и липса на своевременно лечение.

Често бронхиална астма се заменя с болестта „алергичен бронхит”, но при него няма пристъпи на задух и свирещо дишане.

Според лекарите в 20% от случаите възникват трудности и грешки при диагностиката на бронхиалната астма и хроничната пневмония при децата заради устойчивите физикални изменения в белите дробове при хронична пневмония. Заради грешната диагноза болните се подлагат на бронхологично изследване, което може да доведе до още диагностични и терапевтични грешки. Така става, защото в болните от бронхиална астма при запълване на бронхиалното дърво с контрастно вещество в резултат на хипотонуса на бронхите е възможна тяхната дилатация, която е обратима, но често погрешно е смятана за истинска бронхиектазия – хронично разширение на бронхите или бронхиолите.

Статия от вестник Лечител

Заключение

Грешната диагноза „бронхиална астма“ не е рядкост и може да доведе до сериозни медицински и социални последици. Данните показват, че липсата на обективни изследвания е ключов фактор за неправилното лечение. Затова точната диагностика със спирометрия и функционални тестове е от решаващо значение. Ако имаш съмнения относно поставена диагноза или продължителни симптоми, потърси второ мнение от специалист пулмолог.

Често задавани въпроси

Колко често диагнозата бронхиална астма е грешна?

Проучвания показват, че при около една трета от пациентите диагнозата не може да бъде потвърдена с обективни тестове.

Кои заболявания най-често се бъркат с астма?

ХОББ, трахеобронхиална дискинезия, гастроезофагеален рефлукс, психогенен задух и някои сърдечни заболявания.

Може ли астмата да изчезне с времето?

Да, възможна е спонтанна ремисия, но тя трябва да бъде доказана с функционални изследвания.

Защо спирометрията е толкова важна?

Тя е основен обективен метод за доказване на бронхиална обструкция и потвърждаване на диагнозата.

В Лечител ще намерите хранителни добавки за подкрепа на дихателните пътища, облекчаване на кашлица и намаляване на алергични реакции. Формули с исландски лишей, ехинацея, витамин C, кверцетин и много други – за свободно дишане и силна защита през всички сезони.

Може да откриете магазини Лечител ТУК, а при нужда позвънете или ни пишете ТУК!