Горенето на есенните листа и боклуците: колко опасно е всъщност и как ни вреди?

Защо димът от горящи листа е толкова вреден?

 

С настъпването на есента из целия град започва да се носи задушливия дим от горящите купчини жълти листа. А заедно с дима в организма ни попадат всички отрови, които са натрупали в себе си дърветата и тревите, очиствайки градския въздух в течение на цялото лято. В това число и съединения на олово, живак и други тежки метали. И смятайте, че ви е провървяло, ако в огъня не са попаднали пластмасови боклуци!

 

Какво се случва при непълното изгаряне на органични материали?

 

По принцип всеки органичен материал - независимо дали това са части от растения, кости от животни или продукти на органичния синтез - изгаряйки, трябва да образува едно и също нещо: въглероден диоксид, водна пара и неголямо количество азотни оксиди. Но това става само при много висока температура и достатъчно количество кислород. Ако материалът има дори незначителна влажност, температурата на пламъка се понижава. Тази картина се наблюдава, когато горят изгнили листа и трева: само горната част на купчината получава достатъчно кислород, докато в същото време средните слоеве тлеят и димят, отделяйки токсични и просто вредни за здравето химически вещества.

 

Какъв е химичният състав на дима от листа?

 

Всъщност знаете ли от какъв "пълнеж" се състои димът? Главната му съставка е въглеродният оксид. Изчислено е, че един тон тлеещи растителни остатъци отделят средно около 30 кг въглероден оксид - неговото ниво около тлеещата купчина листа е толкова високо, както и на оживена улица с интензивно движение. Въглеродният оксид е потенциално смъртоносно съединение, доколкото изключително лесно се свързва с хемоглобина в кръвта, блокирайки доставката на кислород към тъканите на организма. Сърцето започва да работи с голямо натоварване, което задълбочава опасността от обостряне на кардиозаболяванията.

 

В съчетание с други замърсители, такива като вредните промишлени емисии и отработените автомобилни газове, токсичното действие на въглеродния оксид значително нараства в сравнение с действието на отделните компоненти.

 

Други замърсители - иритантите, на които човек с добро здраве може и да не обърне внимание, сериозно влошават състоянието на хората, болни от астма, хроничен бронхит или предразположени към остри респираторни заболявания. Те раздразват чувствителните нервни краища в бронхите, което води до бронхоспазъм - рязко свиване на бронхите, след което следва задушаване.

 

Как смогът от есенното горене влияе на дихателната система?

 

В сивите, мъгливи дни микрочастиците, от които се състои димът, здраво се свързват с водните пари, образувайки "смог", който е особено вреден за дихателните органи на човека. Влиянието на частиците, съдържащи се в дима върху организма зависи, преди всичко, от техните размери. Едрите частици, над 10 микрометъра в диаметър, се задържат от носовия секрет и не проникват по-дълбоко. По-дребните могат да достигнат белите дробове, и вредата, която нанасят те, е по-значителна. Един тон растителни отпадъци, изгорени в тлеещ огън, генерират около 9 килограма от тези микрочастици.

 

Опасни съединения от непълното изгаряне: оцетна киселина, акролеин, бензапирени

 

Изключителното коварство на непълното изгаряне на растителната тъкан е в това, че нейната основа - целулозата - се разпада на фрагменти с къса въглеродна верига или образува полициклични съединения.

 

Сред съединенията с къса верига са оцетната киселина и акролеина - това са мощни иританти, които се явяват като главни виновници за почервенелите, сълзящи очи и пристъпите на кашлица, които ни преследват, когато се оказваме близо до дима от огъня. Най-опасно действие притежават ароматните полициклични въглеводороди, например, бензапирените, бензантрацените, инденопирените, много от които представляват силни канцерогени.

 

Колко канцерогенен е димът от горящи листа и дървесина?

 

Доколко опасни са канцерогените, съдържащи се в дима? Отговорът - никой не знае точно. Фредерик Пибас от Даръмския университет във Великобритания преди много години изучавал връзката между въздушните замърсители и раковите заболявания.

 

Пибас анализирал дима от огън и изяснил, че той съдържа приблизително 350 пъти повече бензапирени, отколкото се съдържат в цигарения дим. По-късно Чарлз Люис от Агенцията за защита на околната среда в САЩ сравнил дима от горящата горска дървесина с отработените автомобилни газове, които, както е известно, са силно канцерогенни. Неговите резултати, публикувани в списание Environmental Science and Technology показали, че димът от горяща дървесина е значителен замърсител. Люис открил негово мутагенно влияние, което се явява един от показателите на канцерогенния потенциал.

 

Защо хората подценяват риска от дима?

 

Тревожно е това, че хората изобщо не си представят опасностите от вдишването на дима от тлеещия огън, считайки, че ако продължителността на въздействието е неголяма, а концентрацията на вредните вещества е ниска, тогава няма вреда за здравето. Нека обаче видим какво става ако в купчината листа попадне пластмасова бутилка, полиетиленов пакет, съдове за еднократна употреба или други боклуци, с които изобилстват градските улици, градинки и дворове.

 

Какво отделят пластмасите при горене – диоксини, фосген и десетки токсини

 

Изделията на основата на поливинилхлорида, например, линолеум, някои видове опаковки, играчки, тъкани, покрити с полиетиленово фолио, остатъци от изолиран електрически кабел и други при горене образуват цяла редица токсиканти.

 

Ако горенето се осъществява при температура под 1100 градуса по Целзий, хлорсъдържащите полимери се преобразуват в хлорирани полиароматични въглеводороди, които включват такива високотоксични и канцерогенни вещества като диоксините. Изгарянето на поливинилхлоридна пластмаса при 6000 градуса по Целзий в условията на дефицит на кислород създава практически идеални условия за образуване на различни видове диоксини. При същите условия може да се образува и неголямо количество карбонилхлорид, по-известен като фосген - бойно отровно вещество със задушаващо действие, използвано по време на Първата световна война. Това са само някои от газовете, образуващи се в резултат на горенето на поливинилхлорид - общо се образуват не по-малко от 75 потенциално токсични вещества.

 

Какви са рисковете от горенето на други синтетични материали?

 

Всеки, който гори в огъня битови и други отпадъци, съдържащи половинилхлорид, подлага жителите на съседните домове и себе си на въздействието на този опасен химически коктейл.

 

Други източници на опасни продукти от горенето са синтетичните материали, съдържащи азот, например, найлона, някои акрилни изделия и полиуретановата пяна, широко използвана при производството на дивани, кресла и матраци, а понякога за изработката на килими върху поролонова подложка. Всички тези битови предмети са ставали причина за многобройни смъртни случаи при пожари - заради отравяне с цианиди, които се образуват при тяхното горене.

 

Теоретично, ако кислородът е достатъчно, цианидите би трябвало напълно да се разрушат, образувайки водна пара, въглероден оксид и азотни оксиди. Но в огъня, където другите изгаряни материали се конкурират за кислород, има голяма вероятност, че те ще останат неизменни.

 

При много ниски температури на горене, под 600 градуса по Целзий, полиуретановата пяна не отделя цианиди, но вместо това дава плътен, задушлив дим с жълт цвят, който съдържа изоцианати с много силни алергенни и дразнещи свойства. Ако вие решите да запалите огън от стари мебели с полиуретанов пълнеж, особено в по-студено и влажно време, то тогава ще получите голям облак жълт гъст дим, който пълзи нашироко и много дълго се задържа във въздуха. Последствията от подобно отравяне се добре известни след аварията в химическия завод Бопал в Индия, когато загинали неколкостотин човека.

 

Има ли по-безопасни и екологични алтернативи на изгарянето?

 

Повече от очевидно е, че увлечението на някои „добронамерени” и „ентусиазирани” съседи по изгарянето на събраните листа и отпадъци, е вредно както за тяхното здраве, така и за здравето на всички живущи в непосредствена близост. Всъщност за растителните остатъци може да се намери много по-разумно приложение. Например защо да не се направи от тях компост, който след đó ще бъде използван за наторяване на градинките и дърветата. Или въобще да се оставят листата на земята - почвените организми сами ще преработят листата в плодородна земя, само не бива да им се пречи в тази благородна мисия.

 

Заключение

 

Горенето на листа и битови отпадъци е едновременно екологичен и здравен риск с краткосрочни и дългосрочни последствия. От токсични газове до канцерогени и смог – ефектът върху хората и природата е осезаем. Най-доброто решение е да се избягва паленето на огньове и да се използват устойчиви практики като компостиране.

Направете информиран избор – пазете въздуха чист и помогнете на квартала си да диша по-леко.

 

Статия от вестник Лечител

 

Често задавани въпроси

 

Защо е опасно да се горят листа?

Защото отделят въглероден оксид, микрочастици, токсини и канцерогенни вещества.

 

По-опасен ли е димът от тлеещ огън?

Да, тлеенето отделя много повече токсични съединения от чистото горене.

 

Може ли да се горят листа, ако са влажни?

Не – влажността понижава температурата, което води до непълно изгаряне и повече токсини.

 

Защо пластмасата е особено опасна при горене?

 

Отделя диоксини, фосген и над 75 токсични съединения.

 

Какво е най-доброто решение вместо изгаряне?

Компостиране или оставяне на листата да се разложат естествено.

 

В Лечител ще намерите натурални добавки за пречистване на организма и детокс!

 

Може да откриете магазини Лечител ТУК, а при нужда позвънете или ни пишете ТУК!