Защо често сме толкова трудни пациенти?

Всеки човек може да се окаже пациент в определен момент от живота си. Отношението към заболяването и към лечението обаче може да бъде много различно – от стриктно следване на лекарските указания до пълното им пренебрегване.

 

Как пациентите сами могат да затруднят лечението си?

 

Образована жена, при това дори имаща известно отношение към медицината, се оплаква, че напразно се е обърнала със своята язвена болест към професор-гастроентеролог: вече три месеца след визитата при него, и все едно болките продължават. Много странно: професорът е знаменит именно с това, че вижда болния като на рентген и го лекува с най-обикновени лекарства. Изяснява се, че при жената първоначално всичко се развило добре, тя престанала да приема таблетките и да спазва предписаната диета. При това дошло и времето на новогодишните празници – какви ти там диети. А след празниците работата е още повече, няма време за пълноценно хранене. И ето, болката се завръща. Лошо е лекувал професорът, навярно, защото вече е стар. Сега жената ще търси млад доктор, той ще й предпише най-новите лекарства. Онези, от рекламите.

 

Тази история е много характерна, при това не само за болните у нас. Медицинските психолози направили обзор на научната литература, събирайки данни за изпълнението от пациентите на лекарските предписания, и получили удивителни резултати.

 

Повече от половината от пациентите, страдащи от заболявания в активна форма, не приемат лекарствата, предписани им от лекарите.

 

Около половината от тези болни също не се явяват на назначените им лечебни процедури.

 

Болшинството пациенти с повишено кръвно налягане не се придържат към диетата и по-спокойния режим, препоръчани им от докторите.

 

Дори хората, страдащи от остри заболявания и изпитващи силни болки, например болните от язва на стомаха и дванадесетопръстника, игнорират предписания им режим.

 

Намирайки се в болница, болните от язва на стомаха средно приемат по-малко от половината от предписаните им лекарства. При пациентите, които в началото слушали лекарите, 4-5 дни по-късно се появява склонност към „отлъчване” от лечението.

 

Какви са причините пациентите да не следват лечението?

 

Причините за това поведение на болните са няколко, смятат медицинските психолози. В епохата на тясна специализация и впечатляващи технологии близките отношения между лекаря и пациента са станали много по-рядко явление, отколкото по-рано. Лекарите поради голямото и все по-нарастващо лечебно натоварване са принудени понякога по време на приемите да разговарят кратко и рязко. Пациентите, от своя страна, знаейки за постиженията на съвременната медицина, често очакват от докторите чудеса. Някои са склонни да се обръщат към няколко лекари, научавайки и сравнявайки техните мнения и в края на краищата избират за себе си такъв, който говори това, което им се иска да чуят.

 

Накрая, една от причините за невъзприемчивостта на болните към влиянието, което се опитват да им оказват лекарите, може би е стреса, смятат медицинските психолози.

 

Как стресът влияе върху решенията на пациента?

 

Изглежда, че когато човек е болен, той трябва да приема разумни решения за това, какво следва да предприеме и какви съвети да следва, при това в основата на тези решения трябва да лежи щателния анализ на такива фактори, като степента на заболяването, предполагаемата ефективност от предлаганото лечение и неговата цена.

Но сериозната болест или травма могат да предизвикат силен стрес. А решенията, взети в състояние на стрес, често не са най-добрите. Човек, поставен пред факта на тежкото заболяване, може толкова силно да се разтревожи, че ще бъде парализиран процеса на така нареченото защитно избягване, и болният ще започне да отрича или подчинява тежестта на своята болест. Той може да игнорира съветите на лекаря, подкрепяйки по този начин това отрицание. В други случаи болните възприемат препоръчваното лечение като твърде скъпо, макар че могат да заплатят с живота си за това, че са се отказали от това лечение. По-малката цена, която трябва да се плати веднага, в техните представи превишава много по-големите, но отсрочени загуби.

 

Какво представлява защитното избягване при заболяване?

 

Яростната съпротива на някои болни и отказът да правят това, което им е препоръчал лекаря, доколкото това засяга личните убеждения или културните ценности, се явяват по същество диаметрална противоположност на друг стил на реагиране на указанията на лекарите, също свързан със стреса. Освен защитно избягване стресът може да предизвика ирационална реакция, която се нарича свръхбдителност. В този случай пациентите изпадат в паника поради своето заболяване и реагират твърде остро на проявилите се в тях симптоми. Те възприемат безкритично всичко, което четат или слушат за своята болест. Такива болни с усърдие следват също и съветите на лекаря. Но ако лечението не дава бързи резултати, то свръхбдителният пациент се обръща към друг лекар или започва паралелно с назначеното от лекарите лечение да използва „домашни средства”.

 

Как перфекционизмът променя отношението към заболяването?

 

Прекалено самоуверените хора (често работохолици и перфекционисти) отричат самата мисъл за това, че могат да се разболеят. Такива хора в леки случаи са склонни въобще да отричат, че са болни. Именно те ходят на работа с грип, забравяйки, че подлагат на опасност здравето на околните.

 

Ако ситуацията е по-сериозна, тези хора се нагърбват с още повече работа, отколкото преди заболяването. Дори лечението възприемат като досадна пречка, а не като начин за избавление от физическия дискомфорт, и се опитват да го „вместят” в своя привичен работен график.

 

Такова поведение се обяснява с факта, че перфекционистите се стремят да бъдат идеални и блокират мисълта за това, че нещата може и да не бъдат такива. И дори ясния сигнал на организма във вид на тежко соматично заболяване не може да ги „отклони от истинския път” – с широко затворени очи те продължават свято да вярват, че в техния живот не може да се случи нищо лошо! Даже когато то вече се е случило...

 

Но, бидейки обикновено хора с висок интелект, преживявайки тежко заболяване, те нерядко правят „преоценка на ценностите” и все пак се избавят от своя главен „недъг“ – перфекционизма. Както сами разбирате, вниманието на роднините и близките понякога може да спаси живота и здравето на такъв човек.

 

Как инфантилното поведение влияе върху лечението?

 

Отчасти сродни на самоуверените перфекционисти са инфантилните хора, за които е характерно пренебрежение към болестта, еуфорично възприятие на всяко заболяване като ситуация, когато „всичко ще мине от само себе си”. Те се стремят да не се ограничават в нищо, каквото и да им говорят лекарите. Те продължават да пушат с диагностирана туберкулоза и да пият спиртни напитки при цироза на черния дроб, нарушават всякакви режими, пренебрегват лекарските препоръки, нередовно си взимат лекарствата...

 

Ментално това са „вечни деца” – безгрижни и безотговорни, поради това остро се нуждаят от непременната близост на „по-възрастни”, при това паспортната възраст далеч невинаги се явява определяща: често техните собствени деца играят ролята на „гласа на разума” за своите лекомислени родители.

 

Защо някои болни търсят виновници вместо лечение?

 

Съществуват и такива хора, които разболявайки се, превръщат живота на близките си в ад: те подозират, че за влошаването на здравето им е виновен всеки друг, освен самите те и майката-природа.

 

Такива хора не толкова се лекуват, колкото търсят виновни, искат наказания, наемат повече адвокати и чиновници, които се занимават с техните жалби, отколкото лекари, които ги лекуват.

 

Помощ от психолог тук е нужна на всички – и на самия болен, и на цялото му семейство, иначе, докато главният пациент оздравее, всички негови роднини рискуват да си заработят невроза.

 

Как изглежда адекватното отношение към заболяването?

 

След всичко това, човек би се запитал: съществува ли въобще адекватно отношение към заболяванията? Безусловно.

 

Адекватно отношение – това е обективност и трезвост в оценката на своето състояние, отношение към близките без преувеличение, но и без подценяване на всички съпътстващи опасности, без опити да се предизвика в околните жалост към самия себе си, без пристъпи на агресия по отношение на здравите хора, без спекулации със своето състояние и намерения за извличане на максимум полза от своето заболяване. Адекватният човек, разболявайки се, не губи интерес към живота, към любимите занимания и любимите хора, и умее да се превключва от своята болест към целия останал (огромен!) свят, нямащ отношение към нея.

 

А главното, такъв човек не губи присъствие на духа и чувството за хумор, каквото и да става.

 

И всичко това се отнася за нас, така или иначе попадащи при докторите, болшинството от които впрочем, както и пациентите, нямат и понятие за важността на правилното взаимодействие между лекар и пациент.

 

Статия от вестник Лечител

 

Заключение

 

Отношението към заболяването е различно при всеки човек и може да бъде повлияно от стрес, страх, личностови особености, очаквания и предишен опит с медицината. Разбирането на тези модели на поведение може да помогне за по-доброто взаимодействие между пациент, лекар и близки. Най-важни остават трезвата оценка на състоянието, отговорното отношение към лечението и откритият разговор с медицинския специалист.

 

Често задавани въпроси за това защо често сме толкова трудни пациенти

 

Защо някои пациенти не спазват лекарските препоръки?

Причините могат да бъдат различни – стрес, страх, недоверие, лични убеждения, подценяване на заболяването или очакване за бърз резултат.

 

Как стресът влияе върху поведението на пациента?

Силният стрес може да затрудни вземането на рационални решения и да доведе както до отричане на заболяването, така и до прекомерна тревожност и свръхбдителност.

 

Какво представлява адекватното отношение към заболяването?

То включва обективна оценка на състоянието, отговорно отношение към лечението, съобразяване с лекарските препоръки и запазване на интереса към живота извън заболяването.

 

Защо някои хора продължават да работят въпреки заболяването си?

При прекалено самоуверените хора и перфекционистите заболяването може да бъде възприето като пречка, която трябва да бъде „вмъкната“ в обичайния работен график, вместо като сигнал за необходимост от грижа и възстановяване.

 

Може ли поведението на близките да помогне на болен човек?

Да. Според текста подкрепата и вниманието на близките могат да бъдат особено важни при хора, които отричат заболяването или трудно приемат необходимостта от лечение.

 

Кога е необходима помощ от психолог?

При сериозни трудности в приемането на заболяването, конфликтно поведение, силен стрес или когато болестта започва да засяга тежко отношенията в семейството, психологическата подкрепа може да бъде полезна.

 

Може да откриете магазини Лечител ТУК, а при нужда позвънете или ни пишете ТУК!