Здравето на щитовидната жлеза и очите

„Докторе, няма ли да ми изскочат очите?” – такъв въпрос често чуват ендокринолозите от пациенти с различни заболявания на щитовидната жлеза. Мнозина са чували нещо за увреждането на очите при заболявания на щитовидната жлеза, но малко хора знаят как зрителните органи са свързани с нея.

 

Има много заболявания на щитовидната жлеза и те са много различни. Едно от най-често срещаните заболявания се нарича токсична дифузна гуша или болест на Грейвс. Това е автоимунно заболяване – по някаква причина организмът започва да атакува собствената си щитовидна жлеза. При това заболяване имунната система произвежда антитела, които стимулират щитовидната жлеза (антитела срещу TSH рецептора) и тя започва да произвежда твърде много хормони. Същите тези антитела, особено ако нивото им е значително повишено, могат да „атакуват“ тъканите на окото и орбитата (мастната тъкан около очната ябълка и мускулите, които движат окото) и да доведат до автоимунно заболяване на окото и тъканите на орбитата (това се нарича ендокринна офталмопатия).

 

Увреждането на очите може да възникне едновременно с дисфункция на щитовидната жлеза, може да я предшества и може да се развие след диагностиране на болестта на Грейвс, понякога след радикално лечение. Има възпаление и подуване, увеличава се обемът на мастната тъкан и мускулите, а пространството в орбитата е ограничено, тъй като стените й са изградени от кости и не могат да се раздалечат. 

 

Следователно с подуване и удебеляване на тъканите зад окото може да се появи изпъкналост на очната ябълка – така нареченият екзофталм.

 

В леки случаи пациентът обикновено чувства дискомфорт, „пясък” в очите, бялото на очите може да се зачерви, клепачите да се подуят.

 

При по-тежка лезия тези симптоми са придружени от болка в очните ябълки и изпъкване на очите (по-рядко – едното око), горните клепачи се повдигат и възниква така нареченият „гневен поглед” – очите са прекалено отворени, както при гняв или страх. Понякога човек не може да затвори клепачите си напълно, в тежки случаи се получава компресия на зрителния нерв, което води до намалено зрение.

 

Тежкото увреждане на очите, разбира се, изисква лечение.

 

Ако има възли в щитовидната жлеза, следродилен тиреоидит или дифузна нетоксична гуша (уголемяване на щитовидната жлеза без дисфункция), очите няма да „изскочат”. Това не са заболявания, при които може да се очаква ендокринна офталмопатия. 

 

Засягането на очите е много рядко срещано при хора с автоимунен тиреоидит, така че той не е повод за безпокойство за очите.

 

Още една добра новина. Ако имате дифузна токсична гуша (болест на Грейвс), това не означава, че определено ще има нещо нередно с очите ви. Офталмопатията се среща само при 20-50% от пациентите с болест на Грейвс, като повечето случаи са леки и не изискват сериозно лечение.

 

Ако диагнозата токсична дифузна гуша вече е поставена, тогава главното, което можете да направите, за да предотвратите увреждане на очите, е да спрете да пушите, като това се отнася и за пасивното пушене. Никой не знае точната причина, но тютюнопушенето е мощен рисков фактор за развитието и прогресирането на офталмопатията.

 

Друг начин за предотвратяване на увреждане на очите е поддържането на нивото на хормоните на щитовидната жлеза в нормални граници (за това трябва да намерите компетентен лекар и да положите общи усилия). Както излишъкът, така и липсата на хормони провокират развитието на ендокринна офталмопатия при пациенти с дифузна токсична гуша.

 

При леки случаи се използват овлажняващи капки и гелове, слънцезащитни средства.

 

В тежки случаи може да се наложи по-сериозно лечение в сътрудничество с компетентен офталмолог. В допълнение към офталмологичния преглед лекарят може да предпише ултразвук.

 

Ако лекарят не може да даде препоръки за лечение (за съжаление, се случва така, че ендокринолозите изпращат пациентите при на офталмолози, и много от тях не са запознати с принципите на диагностика и лечение на ендокринна офталмопатия), това означава, че си струва да смените лекаря. Навременно предприетите мерки са много важни при терапията.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ